Мислите му за кратко се спираха при Никол. Независимо от всичко, той беше човек, комуто бяха чужди компромисите. Беше я потопил в дълбините на съзнанието си. Тя би трябвало да ми е благодарна, мислеше той със саркастично задоволство. С мен тя имаше толкова емоции и приключения, че биха и стигнали за цял живот. Когато я омъжат за скучен богаташ, наобиколена от дузина сополанковци, вероятно ще си спомни за мен с носталгия. Но какво значение имаше всичко това. След по-малко от месец той щеше да отпътува за Америка. Никол сигурно щеше да разсъждава върху дилемата на кого от многобройните си ухажори да даде ръката си и прекрасното си тяло.
Неочаквано пред очите му изникна ярък спомен за това тяло и той гневно установи, че неговото собствено е подвластно на спомена. Проклинайки скочи от мястото си и се хвърли във водата. Тя беше леденостудена и болката в ранената му ръка го накара да прималее. В крайна сметка здравият разум надделя и той се отправи към брега. Плуването в студената вода бе прогонило Никол далеч от мислите му и в този момент той вече мислеше за Саймън. С ужас разсъждаваше върху факта, как да поднесе новината на дядо си. Не можеше да изчезне просто ей така без дума. Щеше му се да се отърве от мислите за предстоящата раздяла, така както направи с ненавременните и нежелани мисли за Никол, но това беше въпрос, който трябваше да реши. Той нервно подхвърли едно камъче в прииждащата вълна и си пожела и неговите проблеми да могат да се решат така лесно.
Когато минаха две седмици Кристофър се улови, че мечтае да се завърне сред шума и тълпите на Лондон. Той и Хигинс бяха живели в усамотение твърде дълго.
Определената от него дата на заминаване го подтикна да направи още един, последен опит да превърне неуспешната мисия в успех.
Когато пристигна в жилището си на следващия ден привечер, той намери купчина писма, покани, бележки, които го чакаха. Той прегледа разсеяно някои от тях и ги захвърли. След вечеря щеше да провери дали имаше нещо, което да заинтригува вниманието му. Взе си с наслада вана, а после облечен само в домашен халат се настани пред едно от вкусните блюда на хазайката си. С пура в уста и чаша бренди той завърши чудесната вечеря. Към десет часа вниманието му отново бе привлечено от внушителната купчина върху махагоновото бюро и много скоро откри съобщението на Никол.
Той го прочете намръщен, а после още веднъж. Какво, по дяволите би могло да значи това? Имаше само една причина, поради която Никол би си позволила да използва името Ник. Тази причина беше капитан Сейбър. Бележката беше написана преди две седмици.
Като захвърли недопушената си пура нетърпеливо извика Хигинс. Много скоро след това отпътува към дома на Кавендиш Скуеър. За негово разочарование Никол не си беше в къщи.
— Госпожица Ашфорд, придружена от лейди Дарби и госпожа Игълстоун е на бал в семейство Алмак — беше отговорът на прислугата.
Проклинайки, Кристофър се втурна по стълбите. Слава богу, още нямаше единадесет. Удареше ли единадесет, портите на града се затваряха и не се правеше изключение за никого.
Кристофър се добра до дома на Алмак, точно минута преди да удари единайсет. Като сваляше в движение ръкавиците и шапката си той се втурна в балната зала. Погледът му нетърпеливо търсеше Никол. Лесно я откри, защото тя стоеше в един край на залата, заобиколена от тълпа поклонници. Голите й рамене имаха цвят на праскова, а червената й коса, огряна от светлината, добиваше огнени отблясъци.
Кристофър се вгледа в нея продължително. И тогава за пръв път с изненада си даде сметка, че Никол е нещо много повече от лекомислена съблазнителка, която против волята му се натрапва в неговите сънища. Неприятната мисъл, че се е държал с нея като глупак, отново го завладя. Но той бързо я прогони. И въпреки това, когато видя красивото лице на Никол, обърнато към стоящия до нея Робърт, който й се усмихваше и говореше весело, присви очи. Ноздрите му, яростно се разшириха и силна тръпка, премина през тялото му. Не му беше възможно да определи и да си даде сметка за чувството, което го завладя. Знаеше единствено, че силно желае да я държи в прегръдките си, знаеше, че иска да я отдалечи от Робърт.
Кристофър решително се отправи към Никол, точно в момента, в който Робърт я бе повел към кръга от танцуващи за започващия валс. С подигравателно пламъче в очите той се изпречи на пътя им и след учтив поклон каза: