— Танцът е за мен надявам се! — И преди Робърт или Никол да отгатнат намеренията му, той сграбчи Никол и я завъртя в ритъма на танца.
Внезапната му поява и докосването до познатото тяло, накараха сърцето на Никол да бие с къси отсечени удари, факт, който я ужасяваше, защото бе сигурна, че Кристофър ще го усети. Но когато видя дръзкото пламъче в очите му, впити в нея, тя не можа да потисне изблика на весел смях:
— Кристофър, как можа? Робърт ще се вбеси.
С широка усмивка на устните Кристофър отвърна:
— Какво ме е грижа, щом ти не се сърдиш. Сърдиш ли се?
Озадачена, тя вдигна поглед към познатото красиво лице. Тази вечер той бе някакси особен, в него имаше нещо различно, което тя не можеше да определи. Някаква странна светлина проблесна за момент в очите му и замаяна тя отвърна:
— Не, не се сърдя — след което му отправи прекрасната си усмивка.
Огън премина по тялото на Кристофър и с плътен глас той каза:
— Когато ми се усмихваш по този начин е цяло щастие, че се намираме сред толкова много хора, в противен случай не бих могъл да отговарям за постъпките си.
— Какво имаш предвид? — подразни го тя.
Тя остана без дъх, когато Кристофър я притисна до себе си. Но спомняйки си, че се намират в дома на Алмак и сред толкова много хора, той отхлаби прегръдката си и бавно се усмихна.
— Много добре разбираш какво имам предвид! Хитрувай с друг, малката! — добави с равен глас той, въпреки, че пламъкът блестеше все още в очите му.
За момент танцуваха мълчаливо. Никол усещаше тялото му, движещо се в ритъм с нейното. Докато валсираха Никол откри, че я връхлитат спомени за тези ръце, силни и настойчиви в ласките, които даряваха и тя несъзнателно се стегна.
Сякаш прочел мислите и, Кристофър и каза меко:
— Успокой се. Не се каня да те насилвам. Тук си в безопасност.
Без да може да се овладее тя рязко отвърна:
— Но не и в зимната градина на дядо ти.
Лицето на Кристофър потъмня. Изражението му беше хладно и подигравателно, когато й отвърна:
— Винаги си имала дълъг език, Ник. И сега май си спомням, че ти като че ли не беше против тогава.
Никол преглътна болезнено разкъсвана от гняв и срам. Избягвайки подигравателният му поглед тя каза:
— Защо ми припомняш за неща, които и двамата бихме искали да забравим?
— Защото — грубо отвърна Кристофър, — не мога да ги забравя. Ти си невероятно съблазнителна за всеки мъж, а аз, освен всички други мои недостатъци, съм и мъж!
И двамата бяха объркани от жестоките му думи. Кристофър вбесен от това, че се бе изпуснал, погледна настрани и рязко попита:
— Защо си искала да ме видиш?
— Дженигс Смайт от онзи английски кораб, който плени миналата година е тук в Лондон!
Кристофър не се показа изненадан, въпреки че леко смръщи вежди. Давайки си сметка, че са наблюдавани докато танцуват, той прикри притеснението си и я попита:
— Сигурна ли си?
Никол кимна енергично. После внезапно спомнила си нещо тя стисна силно ръката му.
— Той е тук тази вечер. Видях го преди час-два.
Той като че ли не се развълнува особено от нейното разкритие и на нея и се дощя да го удари заради безразличието му. Запазвайки самообладание заради всеки, който би могъл да ги наблюдава, тя каза през стиснати зъби.
— Минавало ли ти е през ум, че той може да те разпознае като Сейбър?
— Не, но на теб очевидно ти е минавало. Смяташ ли, че той ще ме издаде? Ако го направи ти би трябвало да си доволна. Ще бъде удоволствие да гледаш как ще ме влачат, окован във вериги. Ако добре си спомням, все още има награда за главата ми. Е, може би ще успееш да я задържиш за себе си.
— О, господи, замълчи! — прекъсна го тя разкъсвана между обич и омраза. Умоляващо вдигна очи, за да срещне ироничния му поглед.
— Кристофър, внимавай! Дженингс е тук тази вечер, не разбираш ли? И ако те разпознае, наистина ще те влачат окован във вериги!
— А теб ще те е грижа ли? — нежно я попита той, като не откъсваше поглед от нея. В този момент цялото и самообладание и увлечението и по Робърт се стопиха, сякаш никога не бе ги имало и на Никол и се щеше да изкрещи: „Да, за бога, да! Ако нещо се случи с теб ще умра!“ Но тя овладя чувствата си и се постара гласът й да звучи безгрижно:
— Е, ще бъде доста неловко. В крайна сметка, ако те арестуват всички ще се чудят на връзката ми с теб.
Лицето му се вкамени и очите му се превърнаха в лед.
— О, Кристофър… — каза тя разкаяно, ненавиждайки се за това, че бе унищожила топлотата помежду им. Ако можеше би изтръгнала проклетия си език, който бе изрекъл тази ужасна лъжа. Но думите бяха казани и нищо не можеше да се направи. Щом валсът свърши Кристофър сковано я отведе до Робърт и се поклони без да каже дума. Тръгвайки си, той се обърна към нея и й каза: