— Благодаря, че ме уведоми за присъствието на лейтенант Дженигс Смайт. Ще отида да се запозная с него.
Изплашена от безразсъдството на Кристофър, тя остро каза:
— Не ставай глупак!
Но Кристофър само се усмихна студено и се отдалечи, оставяйки Никол, едновременно вбесена и изплашена до смърт.
Проклет, твърдоглав глупак — мислеше си тя в пристъп на ярост.
Същевременно ужасена душата й стенеше: „За бога, Кристофър, не го прави!“ Без да си дава сметка, че Робърт, който стоеше до нея я наблюдава внимателно, тя проследи с ужасен поглед Кристофър. Усмихнат той се здрависа с леко озадачения Дженингс Смайт.
Когато разбра, че я наблюдава не само Робърт, тя му отправи ослепителна усмивка:
— О, колко нелепо! Трябва да призная, че твоят племенник е непростимо нахален. Да се държи по такъв начин! Толкова е неприятен!
Никол вече се бе овладяла и нейната безгрижност уталожи ревността му.
Точно тогава се появи лейди Дарби и с нетърпящ възражение тон, обяви че си тръгват. Никол я последва безропотно. Когато се прибраха у дома тя побърза да се прибере в стаята си.
Облечена в лека батистена нощница Никол бродеше нещастно из покоите си. Сънят бягаше от нея и мислите сърдито кръжаха в съзнанието й.
Докато Никол бродеше без покой в дома си, Кристофър бързаше да се прибере в къщи. След първия изблик на силен гняв, провокиран от обидните думи на Никол, той си даде сметка, че с появата си пред Дженингс Смайт той се бе изложил на опасност.
Беше късно, но не му се спеше. Кристофър реши да потърси Бъкли и Кетълскоуп. След като провери в няколко клуба и не ги откри, той се отправи към квартирата на Кетълскоуп. Завари ги в компанията на още двама офицери, всички много пияни.
Кетълскоуп го приветства със замъглен поглед и веднага му предложи чаша вино. Въпреки, че бе приел да се присъедини към тях, Кристофър пиеше без удоволствие. Но неприятното му чувство изчезна и очите му се присвиха съсредоточено, когато Бъкли измърмори:
— Празнувахме. Кетълскоуп скоро ще отплава.
— Наистина ли? Накъде? — попита безизразно Кристофър.
Кетълскоуп поспаливо му се усмихна.
— Т’ва е тайна! Но ми казаха, че трябва да съм на разположение.
Бъкли се намеси:
— Готов съм да се обзаложа, че ще е към Америка! Всички знаят, че се подготвя нова офанзива.
Единият от офицерите се обади с всезнаещ тон:
— Още не се знае кой ще води настъплението, но дочух, че Уелингтън се е отказал. Всички правят догадки кой ще бъде главнокомандващ.
Втренчил поглед в чашата си с вино, Кристофър промърмори:
— Чудя се, дали някой изобщо знае нещо за подобна офанзива. От месеци се чува, че се планира нещо подобно, но изглежда никой не знае къде и кога. Смятам, приятели, че вие просто си търсите повод да се напиете — добави усмихнато той.
— Не съвсем — измърмори Бъкли. — Вчера съвсем случайно видях върху бюрото на майор Блек меморандума.
— Е, да. Още един меморандум — подхвърли иронично Кристофър, но вече беше нащрек. Бъкли беше достатъчно пиян, за да бъде непредпазлив. Кристофър беше убеден, че тази вечер ще научи нещо.
— Вярно е! Всичко беше написано. Частите, целите и точната дата!
— Наистина ли? — попита Кристофър невярващо. — Ако е така, в което се съмнявам, уважаеми приятелю, защо не ни кажеш какво пише там.
Бъкли отвори уста, но после бързо я затвори.
— Това е секретна информация — промърмори той. — Не трябваше да го споменавам.
— Разбира се — съгласи се Кристофър. Но сетне сякаш му хрумна нещо друго и той добави:
— След като майор Блек е оставил този меморандум да се въргаля на бюрото му, много е чудно, че се е загубил.
Единият от офицерите се засмя.
— Господи, Саксън, това е страхотно. Тези от министерството винаги губят скъпоценните си меморандуми. Преди един месец се беше изгубил един и им отне повече от две седмици, докато го намерят. Междувременно се бе вдигнала голяма патърдия, че е откраднат, но после го намериха да се търкаля на едно бюро.
Кристофър се присъедини към удивлението, изказано от другите, но вътре в себе си той прокле офицера, затова че е изместил темата. Това беше първото истинско доказателство, на което се бе натъкнал, откакто беше в Англия. Смеейки се той каза:
— Е, да се надяваме, че меморандумът на майор Блек няма да бъде споходен от същата съдба! — И късметът не му изневери, защото Бъкли налапа въдицата.