Выбрать главу

— Питах те дали ще прекараш остатъка от сезона с нас в Брайтън. Тръгваме в понеделник и едва ли ще се върнем в Лондон до пролетта.

Брайтън беше предпочитаният морски курорт от принц-регента и след като той бе започнал да покровителства малкото градче, то се превърна в предпочитано място от висшето английско общество. Брайтън беше само на няколко мили от Ротингдийн, където обикновено Кристофър се срещаше с американския капитан. Разсъждавайки на глас, той каза бавно:

— Аз имам къща близо до Ротингдийн, всъщност през изминалите седмици бях точно там. Аз не просто ще се присъединя към вас, смятам да се установя там и да яздя всеки ден до града, за да се насладя на удоволствията, които той предлага.

— Но това е смешно! Разбирам желанието ти за усамотение тук, в Лондон, но там? Наистина, Кристофър, би било глупаво да яздиш всеки ден, когато ще имаш възможност да живееш в удобство. Толкова се надявах да поживееш под моя покрив, поне за няколко месеца.

Кристофър беше поблазнен, та дори и само, за да угоди на дядо си, но учтиво отклони поканата.

— Много съм ти благодарен, дядо, но вече имам собствена вила, която предпочитам да задържа. Но ако толкова настояваш, бих могъл да оставам за ден-два. Това ще те удовлетвори ли?

Не точно това бе имал Саймън наум, но той беше достатъчно мъдър, за да не оспори. Забоде нос в „Лондон Таймс“ и започна да си мърмори нещо тихо.

Никол, след като се насили да довърши закуската си, много внимателно остави салфетката на масата и като се изправи, каза тихо:

— Извинете ме, моля, имам да обсъдя нещо с камериерката си.

Кристофър я погледна право в очите и изненадващо и за двамата той я попита:

— Трябва ли да тръгнеш точно сега? Надявам се да те убедя да се повозиш с мен. Навън е прекрасно утро и ми се щеше да пробвам новата си двуколка. Ще дойдеш ли?

Лицето на Никол остана безизразно, прикривайки бурята от чувства, която я завладя. Жадуваното „да“ трептеше на устните й, когато събрала цялата си воля, тя си каза: „Не!“

Втори път не би се държала като глупачка, не би му позволила да я подведе. Съзнавайки обаче, че привидно заетият с вестника Саймън с интерес следи размяната на реплики, Никол с изключителна учтивост и усмивка на устните каза:

— О, наистина съжалявам, но е неотложно. Ще трябва да решим този въпрос до обяд, а следобед имам други ангажименти.

Кристофър усети несъстоятелността на нейното извинение и иронично отвърна:

— Е, нищо. Ще го оставим за друг път. Може би в Брайтън?

Като му се усмихна мило, усещайки, че не може да противостои на чара му, Никол промълви:

— Може би.

В този момент в стаята влезе мисис Игълстоун. Когато видя Кристофър на устните й се появи топла усмивка, която огря красивите й сини очи.

Никол, чийто път за отстъпление бе отрязан от мисис Игълстоун, сега реши, че моментът да си тръгне бе най-подходящ и припряно каза:

— Бихте ли ме извинили. — И побърза да излезе от стаята.

Кристофър я изпрати със замислен поглед. Той бе озадачен, както от собствената си импулсивност, когато внезапно я покани на разходка, така и от прокрадналото се чувство на разочарование, когато получи отказ. Побърза да си припомни всички стари разочарования, които Никол му бе причинила и реши, че така се е получило по-добре. В крайна сметка тя не значеше нищо за него, нали?

Мисис Игълстоун не обърна внимание на погледа, с който Кристофър изпрати Никол. Тя загрижено го попита за състоянието на раната след престоя му в Съсекс. След това продължи:

— Много съжалявам, че не се видяхме на бала у Алмак. Никол спомена, че си бил там. Дълго ли остана?

Кристофър даде доста уклончив отговор. Не му се щеше да обсъжда този въпрос именно сега. Но мисис Игълстоун като че ли беше решила да говори само за това и нищо друго:

— Лорд Линдли за съжаление не беше там, но той ни засвидетелства доста голямо внимание напоследък. Не бих се учудила, ако направи предложение на нашата мила Никол.

Скривайки бурята, която настъпи в душата му Кристофър попита небрежно:

— Синът на дука на Стратмор? — След утвърдителното кимване на мисис Игълстоун, той продължи весело: — О, това е чудесно. Представете си Никол дукеса.

— Сигурна съм, че ще се справя чудесно — каза мисис Игълстоун.

Кристофър се усмихна, разбирайки много добре, защо тя беше подхванала този разговор и каза предизвикателно:

— Не бих възлагал големи надежди на това. Кой знае, може би някой друг, може би дори аз, би могъл да измести богатия лорд Линдли.

Саймън и мисис Игълстоун незабавно отправиха погледи към него в отговор на репликата му, а на него му се прищя да отхапе езика си. Ядосан на себе си, той се извини и побърза да си тръгне.