Мислите му бяха ясни и стъпката твърда, когато той и Пеги заизкачваха стъпалата малко след полунощ. Когато стигнаха до стаята му, Сейбър отвори вратата и покани нетърпеливата Пеги да влезе. Тя пристъпи в тъмната стая и извика от болка, когато върху главата й се стовари доста тежък предмет. Сейбър моментално се лепна до стената. Пръстите му напипаха моряшкия нож, скрит под дрехите. Подпрян здраво до стената, той се обърна с лице към вратата и се втренчи в тъмното.
Очертаха се два силуета. Чу се дрезгав шепот.
— Това е проклетата барманка! Къде е мъжът?
Нападателите бързо изтичаха в коридора, когато Сейбър, с нож в ръка, излезе от прикритието си. Изненадани те се хвърлиха върху него, но той пъргаво отскочи и с добре пресметнат ритник запрати единия срещу другия. Той събори съучастника си и двамата се затъркаляха по стълбището. Сейбър се затича след тях и се метна отгоре им, преди да успеят да се съвземат. Въздържа се да не убие и двамата. Прецени, че ако го открият с двата трупа, това само ще зарадва Робърт. Той изрева с все сила, за да повика съдържателя.
Мина цял час, докато всичко се уреди. Пег дойде в съзнание, но пулсиращата й глава щеше да я накара друг път да си помисли, преди да влезе в стая на непознат джентълмен. Двамата мъже се кълняха на висок глас, че са объркали стаята и не са докосвали жената. Тя вероятно била паднала и ударила главата си в пода. Пег съвсем честно си призна, че не си спомня. Капитанът разбра, че нищо няма да постигне, затова хладно прие фалшивите им извинения. Очевидно бяха добре известни, местни побойници и съдържателят не желаеше да си има неприятности.
Сейбър разбра, присъствието му в Бедингтън Корнър щеше да даде друга възможност на Робърт за посегателство върху живота му. Плати си сметката и нареди да доведат коня му. Разбра, че няма начин да се добере до Саймън Саксън. Робърт щеше да се погрижи за това.
Съдържателят на хана съвсем разбираемо беше недоволен от станалото и се опитваше да заглади инцидента. Гостът не се успокояваше от думите му. Закрачи към конюшнята с цел да разбере какво толкова задържа оседлаването на коня му. На светлината на един мъждив фенер той се зае да наблюдава несръчните движения на съненото момче, докато накрая, изчерпал търпението си отсече.
— Остави го! Връщай се в леглото! Сам ще го оседлая.
Без какъвто и да било протест, конярчето се мушна в леглото си. Тъкмо поведе дорестия кон навън от конюшнята, когато го застигна дрезгав, слаб гласец.
— Извинете, сър, вие ли сте джентълменът от Лондон, който търси моряци?
Изненадан, Сейбър се завъртя на пети и развеселено се втренчи в дребничката фигурка пред себе си. Лошо облеченото момче също го гледаше с огромните си очи, премрежени от оскъдни мигли. Изпод черната шапка с увиснала периферия стърчаха краищата на небрежно подстригана коса. Момчето беше на не повече от десет години, досети се Сейбър и каза с любезна усмивка на уста.
— Новините бързо се разнасят. Наистина се нуждая от моряци, но се боя, че обстоятелствата ме принуждават да замина по-рано от предвидения срок. Ти ли се интересуваш от живота в морето?
Сърцето й туптеше толкова силно, че Никол се страхуваше да не го чуе. Тя въздъхна.
— Да, сър. Ще ме наемете ли? Аз съм много по-силен, отколкото изглеждам и ще работя здраво!
Поклащайки бавно глава Сейбър се опита да смекчи отказа, като се взираше в умоляващите очи на хлапака.
— Сигурен съм, че ще бъде така, но си много малък… Може би следващия път, а?
Той учтиво кимна на момчето и се обърна, за да яхне коня си. Единият му крак беше вече в стремето, когато отчаяна ръка стисна неговата и страстен глас тихо проплака.
— О, моля ви, сър! Вземете ме със себе си! Обещавам никога да не съжалявате! Умолявам ви!
Взирайки се в тези огромни, пълни с молба очи, той се поколеба. Беше странно развълнуван от това момче. Като усети, че той омеква Никол пак помоли.
— Моля ви, дайте ми шанс, сър!
Сейбър сигурно щеше да потегли, съжалявайки, че е изоставил момчето, ако конярчето, събудено от гласовете, не бе се намесило в този момент.
Макар и само една провинциална страноприемница „Камбаната и свещта“ имаше много добро име — име, което не би се примирило с факта, разни просяци и скитници да досаждат на гостите. Ядосаното конярче се приближи и нареди на Никол да се маха. Като крещеше то я улови за яката и направи опит да я изхвърли от конюшнята.
— Изчезвай, малък боклук! Върви да просиш на друго място! Не досаждай на този джентълмен!
Никол бе обхваната от внезапен гняв. Като побесняла се нахвърли върху момчето ритайки, дращейки и хапейки.