Проклетата Джина, мислеше ядосано Саймън, защо не си гледа работата! Всичко беше чудесно, докато тя не си отвори устата! Проклети да са всички жени!
Когато Регина заговори, тя звучеше много благоразумно:
— Вероятно не бива да придаваме толкова голямо значение на думите на Кристофър, но Лети трябва да е наясно какво ще прави, ако Никол скоро се омъжи. Всички смятат, че не би имало нищо чудно в това Никол да посрещне Новата година, ако не омъжена, то поне сгодена.
— Това е възможно, но не е причина да втълпяваш на Лети, че трябва да се махне — разгорещено се възпротиви Саймън.
Като отвори широко очи Регина попита с привидно учудване:
— Че какво друго би могла да прави тук. Англия не би могла да й предложи нищо ново! О! Предполагам, че би могла да ме посещава от време на време. Но наистина, Саймън, тя не е обвързана с нас!
Като гледаше към сестра си с нескрито чувство на неодобрение, Саймън рязко й отвърна:
— Знам това! Но защо да не си намери някоя приятна малка къщичка в Есекс, близо до теб. Ти знаеш, Джина, никога не съм бил против да имаш свой собствен начин на живот, но ако Лети остане край теб, това би ми доставило голямо удоволствие.
— Сигурна съм, че би било така — отвърна сухо сестра му. Именно от това се боеше Регина и искаше да го избегне на всяка цена. Ако Саймън направеше така, че Лети и сестра му да живеят заедно, щяха да минат месеци преди той да й направи предложение. Точно това Регина никога нямаше да позволи да се случи. Тя продължи:
— Но това не е добра идея, Саймън. Аз обичам компанията на Лети, но предпочитам да прекарвам времето си така, както аз намеря за добре. Бедната Лети! Ще й бъде много трудно да живее с мен. Не, няма да стане.
Саймън я погледна свирепо и без да каже нито дума се пресегна отново за вестника си. Регина усети, че разговорът отива в задънена улица и реши да изиграе последния си коз. Изведнъж тя разтревожено извика:
— О, каква глупачка съм аз, Саймън! Съвсем ми излезе от ума. О, горката Летиция какво й причиних!
— Какво си й причинила? — попита Саймън с поглед, вперен в сестра си.
Регина наведе поглед и отвърна тихо:
— Горката Лети! Тя няма абсолютно никакви средства. Полковникът умря потънал в дългове и тя трябваше да работи в последните няколко години, за да изкарва прехраната си. А аз като първа глупачка й говорих за пътувания в чужбина. Какво ли ще си помисли за мен! — Регина въздъхна дълбоко. — Колко неприятно! Все пак предполагам, че ще трябва да си потърси някаква работа. Ще пиша на някои от моите приятелки. Спомням си, че една от тях имаше нужда от гувернантка. За съжаление аз не мога да й предложа нещо подобно, защото тя веднага би го сметнала за подаяние, а знаеш колко е горда и чувствителна. — За момент Регина се замисли. — Я да видим какво може да се направи… А сетих се! Госпожа Болдуин спомена миналата седмица, че съвсем определено си търси компаньонка. — Регина се изправи и като тръгна към вратата каза:
— Ще кажа на Лети веднага.
— Седни си на мястото! — прогърмя гласът на Саймън. — Госпожа Болдуин! Тази стара вещица е най-отвратителната жена в цял Лондон и ти искаш да оставя Лети в ръцете й!
— Но, Саймън, какво може да се направи! Госпожа Болдуин ще й плаща добре.
— Да, и ще се държи с нея като със слугиня! Немислимо!
Регина мило се усмихна.
— Напълно съм съгласна с теб. В крайна сметка може да се появи и друга възможност. Все пак не е наложително да се вземе решение непременно днес.
Саймън само изсумтя в отговор и необичайно енергично се отправи към вратата, която затръшна с трясък зад гърба си.
Усмивка на задоволство се появи на лицето на Регина и тя с наслада отпи от чая си.
Саймън не тръгна веднага да търси Летиция. Той отиде в кабинета си, за да премисли всичко, което Регина му бе казала. Мисълта, че неговата Лети ще трябва да работи, за да се издържа, бе просто непростима!
Саймън беше вдовец повече от двайсет и пет години и нито веднъж през това време не му бе минала мисълта да се ожени отново. Неговият брак не беше нещастен, но той не смяташе, че такова обвързване прави човека щастлив. А госпожа Игълстоун, единствената жена, която бе способна да промени това му мнение, вероятно щеше да напусне страната, преди той да е осъзнал напълно какво щастие е да я има до себе си и че те, макар и в заника на своя живот, биха могли да се свържат в едно.
Бракът беше единственият възможен изход. Той бе искал да се ожени за Летиция още по времето, когато беше на седемнайсет, а тя шестнайсетгодишно девойче. Но и сега, когато моментът беше настъпил, той бе нападнат от онзи страх и несигурност, които впримчват всеки мъж, в момента преди да направи решителната стъпка: „Дали го обича!? Дали ще приеме!?“