Като реши, че се бяха отдалечили достатъчно от Кавендиш Скуеър, тя се обърна, за да каже на Галина, че е време да се връщат. Гласът на Робърт я спря:
— Мили боже, Никол, та това си ти! — Радостта в гласа му беше неподправена.
— Здравей, Робърт, как си днес? — отвърна весело Никол, давайки си сметка, че са за първи път сами, откакто Регина ги бе хванала да се целуват.
Робърт също бе наясно, затова без да се колебае я покани:
— Ела да се поразходим с двуколката. Слугинята може да те изчака при южната порта.
Никол охотно се съгласи. След минута, когато вече седеше до Робърт, тя каза:
— Знаеш ли, ако лейди Дарби беше тук, щеше да каже, че сме загубили благоприличие.
Странен пламък се появи в тези особени очи, носещи цвета на морето.
— И какво от това? Денят е прекрасен и ние сме заедно. Единствено това има значение.
Имаше време, в което тази откровеност би поласкала Никол, но не и тази сутрин. Като осъзна внезапно, че не бе постъпила по най-умния начин, Никол отговори:
— Да, денят е прекрасен и аз съм ти много благодарна, че ми предложи да ме повозиш.
Робърт усети резервираността в гласа й и първият му порив на радост се стопи:
— Значи ли това, че не ти е приятно с мен? — навъсено попита той.
Никол преглътна мъчително, като си даде сметка, че в миналото тя беше тази, която подведе Робърт. А сега трябваше да му обясни, че за нея той е само приятел и винаги ще си остане такъв.
Робърт усети, че е напрегната, но отдаде това на друга причина и преди тя да може да предложи смислен отговор на първият му въпрос той каза грубо:
— Значи е вярно! Ще се омъжваш за Кристофър!
Никол пребледня и едва успя да прошепне:
— Да се омъжа за Кристофър?
Като гледаше някъде в страни Робърт саркастично я попита:
— О, нима не са те информирали още? Моята скъпа леля се постара да разбера още в онази вечер във Вауксхол Гардънс!
В продължение на няколко секунди Никол стоя безмълвно, разкъсвана от вълната на дива ярост, която я заля и бледият пламък на надеждата. Яростно тя сграбчи ръката на Робърт и изкрещя в лицето му:
— Ти не знаеш какво говориш! Кристофър е последният човек, за когото ще се омъжа! Как се осмеляват да кажат подобно нещо!
Робърт й хвърли изпитателен поглед, но видимо успокоен от бурната й реакция, провлечено каза:
— Така значи! Ти не си знаела нищо, така ли!
С трепереща от гняв брадичка Никол каза:
— Нищо! Те трябва да са луди, за да си помислят подобно нещо… А Кристофър изобщо не се интересува от мен!
— О, не смятам така. Миналата вечер на бала у Алмак той изглеждаше доста заинтригуван.
Никол махна с ръка:
— Кристофър е способен да демонстрира което и да е чувство, стига да пожелае. Не се оставяй да те подведе!
— Много добре, но какво ще правиш? Женитбата е вече решен въпрос.
— Ще видим! — изръмжа Никол. — Откарай ме при Галина. Трябва да разбера незабавно какво се готви зад гърба ми! Твоята леля и баща ти ще трябва да ми обяснят, какви сметки са си правили, а аз ще имам удоволствието да ги разваля!
Никол крачеше устремено по улицата, въпреки молбите на Галина да не бърза толкова. Никога в живота си не беше изпитвала подобна ярост и щом се намери у дома, тя хвърли гневен поглед към Туикъм:
— Къде е лорд Саксън? Бих искала да го видя незабавно!
Леко стреснат от поведението на младата жена, Туикъм замърмори нещо неразбираемо и накрая каза:
— Лорд Саксън и госпожа Игълстоун отидоха на среща с епископа. — След това целият грейнал добави:
— Мис, в неделя е тяхната сватба!
В първия момент Никол дори не му повярва. След това гневът отстъпи място на радостната тръпка, която премина през тялото й.
Като в транс тя се изкачи в стаята си. Мисис, госпожа Игълстоун и лорд Саксън — женени. Беше трудно да повярва, че хора на тяхната възраст могат да се влюбят и оженят. Но колкото по-дълго мислеше за това, толкова по-естествено й се виждаше то. Какво по-разумно и нормално за лорд Саксън да превърне жената, която бе обичал цял живот, в своя съпруга? Поне тяхното бъдеще щеше да е щастливо. И мислейки за това, тя си спомни причината, поради която се бе прибрала така вбесена в къщи.
Яростта отново я завладя. Как се осмеляваха! И Кристофър! Нека само да й се покаже пред очите! Внезапно тя се изправи. Ако лорд Саксън и лейди Дарби не бяха в къщи и тя не можеше да разговаря с тях, то с Кристофър не бе така.
И след като веднъж бе решила, нищо не можеше да я спре.
Когато пристигна в дома на Кристофър, вратата й отвори изненадания Хигинс.
— Мис Никол, какво правите тук? Не трябва да идвате тук! И то съвсем сама! Никой ли не ви придружава?
Никол захвърли чантичката си върху претрупаното с вещи кожено кресло: