— Искам да видя Кристофър! И искам да го видя веднага! Искам да говоря с него по личен въпрос и ми писна да бъда ескортирана непрекъснато, където и да отида! Мога и сама да се движа из града и трябва да ти кажа, че се оправям страхотно! А сега, къде е Кристофър?
Напълно откровено Хигинс каза:
— Нямам представа! Тази сутрин излезе рано, като каза, че отива у дядо си. Каза, че няма да вечеря и ще се върне през нощта. Повече не знам!
Объркана, но все още ядосана, тя се обърна към Хигинс и с трептящ от гняв глас го попита:
— Какво знаеш за тази идиотщина, че Кристофър ще се жени за мен?
Кръглите очи на Хигинс заприличаха на две блестящи топчета от изненада, а по лицето му бе изписано безкрайно учудване:
— Вие с Кристофър ще се жените?
— Нищо подобно! Робърт Саксън ми каза тази сутрин, че се подготвя женитба между мен и Кристофър и аз съм тук, за да заявя, че при никакви обстоятелства не бих се омъжила за него! Е, знаеш ли нещо?
Хигинс бързо се съвзе и когато името на Робърт Саксън бе споменато, една дълбока бръчка проряза челото му:
— Робърт Саксън ли ви е разказал тази история?
Никол отвърна автоматично:
— Да, тази сутрин случайно го видях в Хайд Парк и той ми каза, че преди известно време лейди Дарби го е информирала за бъдещия ни брак.
Хигинс и отправи поглед, в който се четеше едновременно отвращение и разочарование:
— И вие му вярвате?
Пламъчето на съмнението проблесна в очите й. Никол вдигна поглед към Хигинс.
— Защо да не му вярвам? Защо би ме излъгал за подобно нещо!? Той е чичо на Кристофър, а не някаква хлевоуста клюкарка!
Очите на Хигинс я оглеждаха мълчаливо, но после усетил, че нещата вземат добър обрат, реши, че е време да осветли Никол по някои въпроси. Нямаше да му бъде леко да говори за майка й, но някои неща трябваше да бъдат изяснени. В крайна сметка Анабел беше мъртва от седем години, а Ник е била още дете, когато е загубила майка си и имаше право да знае.
Хигинс помоли Никол да седне, а самият той важно се настани срещу нея. Като се наведе към нея, той започна леко:
— Сега ще ти разкажа някои неща, които смятам, че не знаеш. Сигурно няма да ти харесат, но не бих те обвинил. Това се случи доста отдавна и след като чуеш тази история, може би вече няма да имаш толкова високо мнение за Робърт Саксън.
Никол скептично погледна към Хигинс, но въпреки всичко тя изпитваше уважение към него и му вярваше. Хигинс никога не я бе лъгал.
И така Никол чакаше да чуе онова, което Хигинс се готвеше да й разкаже. Но когато той спомена името на майка й, заедно с това на Робърт, Никол се изправи ужасена. Не искаше и не можеше да повярва, че мъжът, за когото смяташе да се омъжи е бил любовник на майка й.
Но трябваше. Това обясняваше отношението на Робърт към нея, странния блясък в очите му и страстта на горещата му целувка. Тя, Никол не беше любима, а само споменът на този мъж, споменът за нейната майка, майката, която той бе обичал…
Тя впи поглед в Хигинс и каза твърдо:
— Продължавай! Предполагам, че има още!
— Така е, Никол — каза тъжно Хигинс. Той прокара ръка през посивелите си коси и като замълча за момент и разказа останалата част от тази тъжна история. Разказа й за това как нейната майка бе прелъстила Кристофър и как двамата с Робърт го бяха използвали за прикритие.
Когато той завърши разказа си настъпи ужасяваща тишина. Неспособен да гледа нещастното лице на Никол, Хигинс неловко се изправи и започна да оправя разхвърляните по масата книжа. След известно време той й каза:
— Сама виждаш, че на Робърт Саксън не може да се вярва.
В гласа му нямаше нищо осъдително, нито назидателно, прокрадваше се само нотка на тъга и съжаление. Никол изгубена в лабиринта на собствените си кошмарни мисли почти не го чу. Опита се да заговори, но думите се бяха спрели в гърлото й. Преглътна с мъка, като се опита да прогони от съзнанието си всички онези чудовищни неща, които Хигинс й разказа. Тръпка на погнуса и отвращение разтърси тялото й при мисълта, че собствената й майка бе познала магията на красивото тяло на Кристофър, че собствената и майка му бе показала и го бе научила да използва силата на своята мъжественост. Устните и трепереха, когато отново се опита да проговори. Искаше да каже на Хигинс, че всичко това е лъжа, че не може да бъде вярно, че не е възможно да бъде истина. Напразно. Думите щяха да останат неизречени, защото Никол знаеше, че е истина. Нито една лъжа не би могла да бъде толкова чудовищна и отблъскваща.
С болезнен стон тя скри лице в шепите си, а Хигинс очевидно притеснен от начина, по който тя приемаше нещата, побърза да й налее чаша бренди.