— Виж, Ник, не бива да приемаш нещата по този начин. Това е стара история и няма за какво да се обвиняваш — поде Хигинс, съжалявайки, че изобщо бе подхванал това.
Като се насили да отпие глътка-две от брендито, Никол отвърна:
— Но Кристофър ме обвинява!
— Вероятно, но сега, след като знаеш истината, може би ще престанеш да смяташ Кристофър за толкова лош. И ако помислиш по-добре, Ник, ще видиш, че когато си искрена с Кристофър, той е също толкова искрен.
— Да не се опитваш да ни сватосаш, Хигинс?
— Е, трябва да призная, Ник, че сте доста симпатична двойка.
— Мисля, че малко прекаляваш, Хигинс. Ние с Кристофър изобщо не сме красива двойка. Вероятно си пил повечко от виното му. — И понеже той не отвърна, тя уморено продължи: — Няма значение. Е, не знам дали трябва да ти благодаря или да те проклинам за това, което ми каза. Мисля, че засега мога да ти благодаря. Твоят разказ обяснява доста неща, които преди изглеждаха нелогични. Сега разбирам защо на думите на Робърт не може да се вярва, но това, което той ми каза беше истина. Истината, такава каквато му е била поднесена и на него. Някой трябва да му е казал, че ще има сватба. — Никол се опита точно да си спомни думите на Робърт: „Лейди Дарби!“
Никол и Хигинс бяха твърде увлечени в разговор, за да обръщат внимание на това, което ставаше около тях. Когато вратата се отвори и в стаята влезе Кристофър, те и двамата се стреснаха.
Трудно беше да се каже кой от тримата бе по-удивен. Хигинс и Никол, разбира се не очакваха появата на Кристофър, а по неговото лице се четеше искрено учудване, че намира Никол в стаята си.
— Какво по дяволите правиш тук? — сърдито я попита той, като междувременно се оглеждаше за лейди Дарби или госпожа Игълстоун.
Никол облиза пресъхналите си устни, като отчаяно се опитваше да намери най-подходящите думи. Хигинс побърза да се извини с неотложно появил се ангажимент и напусна стаята. Никол и Кристофър останаха сами и той отново настойчиво я попита:
— Би ли ми обяснила какво правиш тук?
Никол отвърна:
— Тази сутрин говорих с Робърт и той ми каза, че се подготвя женитба между теб и мен.
Поразен Кристофър се втренчи в нея, като в главата му се въртеше вихрушка от разпилени мисли.
— Не ставай смешна! Такова нещо не съществува.
— Робърт каза, че лейди Дарби го е информирала за това, и че дори дядо ти е дал своето съгласие.
Като изкриви устни в подигравателна усмивка Кристофър отбеляза:
— В това вече определено се съмнявам. Саймън може да е доста своенравен, но той е човек със здрав разум. А само някой, който си е изгубил ума е способен да мисли за брак между нас!
Никол потисна изблика си на негодувание и каза:
— Може да е така, но Робърт беше убеден в думите на лейди Дарби.
— Защо не започнеш отначало и не ми кажеш всичко, което знаеш? Какво е казала Регина на Робърт?
Никол се поколеба, като внезапно почувства желание да преустанови този мъчителен разговор:
— Преди няколко седмици бяхме във Вауксхол Гардънс. Лейди Дарби имаше разговор с Робърт и тогава му е казала.
Като присви очи и скръсти ръце на гърдите си, той се втренчи в Никол и я попита рязко:
— Как мислиш, защо е направила това?
— Нямам представа!
Очевидно неудовлетворен от отговора й Кристофър се наведе към нея и като вдигна брадичката й, каза:
— Да не би защото не й е харесал начина по който ви е сварила?
Пламтящите бузи на Никол бяха очевиден отговор и той с отвращение я пусна. После продължи студено:
— Доколкото познавам Регина, ако вие с Робърт сте били недискретни, тя едва ли би се поколебала да излъже в подобна ситуация. Подозирам, че е казала първото, което й е дошло на ум. Затова моля те, забрави тази история и в бъдеще не обръщай внимание на клюки. Повярвай ми, ако исках да се оженя за теб, ти щеше да разбереш, но в момента нямам такова намерение.
Никол рязко се изправи. Тя стисна чантичката си толкова силно, че пръстите и побеляха.
— Не бих могла да ти опиша, колко съм ти благодарна! За мен е невероятно облекчение да разбера, че никога няма да бъда омъжена за мръсник като теб!
Като наблюдаваше пламъка в големите й очи и огнените отблясъци на яростта, лицето на Кристофър внезапно се промени и той каза тихо, почти заплашително:
— Казах, че в момента нямам намерение да се оженя за теб!
Гневът сграбчи Никол. Като забрави, че да се омъжи за Кристофър е това, за което копнееше с цялото си сърце, тя се нахвърли върху него.
— Подлец! Нима смяташ, че е достатъчно ти да промениш решението си, че аз нямам какво да кажа, така ли?
Снизходителна усмивка се появи на устните му. Той се отдели от мястото си и след миг Никол се намери в ръцете му. Когато устните му почти докоснаха нейните, той каза предизвикателно: