— Сигурен съм, че би казала много неща! Но има много ефикасни начини за разправа със своенравни млади дами, които не знаят кое е добро за тях.
Никол се опита да се отскубне, но това само стегна прегръдката му. После устните му се впиха в нейните, горещи и жадни, така отчаяно и настойчиво търсещи нейният отговор. Топлина покри тялото на Никол и тя усети, че отвръща на желанието му. Изстена, когато топлият му език разтърси сетивата й. Никол усещаше силата на мускулестото тяло, което трептеше притиснато силно към нейното, твърдостта на слабините му и бурните ласки на ръцете, които се бяха вкопчили в нея. Тя се бореше неистово с неудържимото желание да отвърне на ласките му, да му позволи да я сграбчи и отнесе на ръце в леглото, за да се наслади на екстаза, който предизвикваше у нея тялото на Кристофър.
Но в момента, в който ръцете й го обгърнаха диво в необуздан порив, в ума на Никол изникна ужасната история, която Хигинс й беше разказал. Споменът за това, как майка й се бе наслаждавала на същите тези ласки, накара Никол яростно да се изтръгне от прегръдката на Кристофър.
Той не се опита да я задържи. С присвити очи и учестен дъх, промълви студено:
— Ако Регина ви е сварила по този начин, не намирам нищо чудно в това, че е излъгала.
Никол гневно се извъртя към него.
— Робърт поне имаше уважението да не се натрапва!
— Натрапил!? Мила моя, не преигравай! Ти ме желаеш точно толкова, колкото и аз теб!
— Не съм дошла тук да се препирам с теб! — каза Никол сърдито. — Можеш да си мислиш каквото намериш за добре, но аз не изпитвам ни най-малко желание да бъда прелъстена. А ако беше поне малко джентълмен, никога нямаше да ме поставиш в това неудобно положение.
— Съгласен съм. Но ние и двамата вече се съгласихме с факта, че не съм джентълмен. Ти не би могла да имаш подобни претенции, защото поведението ти едва ли би могло да се нарече поведение на дама.
Внезапно отмаляла, Никол не пожела да продължи спора и тихо каза:
— Ето поне едно нещо, за което да сме единодушни. А сега, моля те, остави ме да си отида.
В продължение на една безкрайна минута Кристофър я гледа безмълвен, забелязал облака, помрачил красивите й очи.
— Ще повикам файтон и ще те изпратя до Кавендиш Скуеър. Ако имаме късмет никой няма да разбере, че си била тук. Какво каза, когато излезе?
— Нищо, просто излязох — отвърна Никол.
Те успяха да се върнат на Кавендиш Скуеър, без някой да разбере къде е била Никол. Объркан от необичайното й поведение, Кристофър каза:
— Защо имаш такава физиономия? Тя изобщо не ти отива.
— Щом не ти харесва, можеш да си вървиш! — сърдито му отвърна тя.
Устните му гневно се свиха, но вместо това попита:
— Къде са дядо ми и дамите?
И Никол внезапно си спомни за женитбата на лорд Саксън:
— О, Кристофър, забравих да ти кажа. Дядо ти ще се жени за госпожа Игълстоун тази неделя!
Кристофър изобщо не се изненада, както Никол предполагаше.
— Крайно време беше да го направят! — весело каза той.
— Ти си го очаквал? — изумено го попита Никол.
— Разбира се! Всеки, който ги познава знаеше, че е само въпрос на време Саймън да й направи предложение. И нямаше никакво съмнение, че госпожа Игълстоун ще го приеме. Беше очевидно дори и за мен!
— Е, щом това не представлява никакъв интерес за теб, бъди така добър, моля те, да не разваляш моята радост!
— Да я разваля ли, Никол? Смяташ ли, че някога съм развалил нещо?
— Винаги! И ти го знаеш много добре, Кристофър.
Кристофър замръзна, очите му я пронизваха. Въздухът в стаята се наелектризира от напрежението, което безумните думи на Никол създадоха. Ако можеше, тя би избягала, но беше тук и не можеше да се скрие от изумения поглед на Кристофър. Затова в пристъп на разкаяние тя извика, опитвайки се същевременно да се защити:
— Не искам вечно да завися от благоволението ти, особено откакто живея в къщата на дядо ти и ти дължа толкова много. Ще ми се да оставим миналото настрани и да се отнасяме един към друг с уважението и обичта на добри приятели.
— Добри приятели! Ние с теб никога няма да бъдем добри приятели! Ти нищо не ми дължиш, Ник! Запомни това! Сега, след като изрази благодарността си към мен и разбра, че няма да е необходимо да се омъжваш за мен, позволи ми да се оттегля. Предай моите благопожелания на бъдещите младоженци.
Той затръшна вратата на стаята, когато пред него се изправи Регина, току-що прибрала се в къщи.
— Кристофър, чу ли новината! Не е ли вълнуващо!
Кристофър сковано отвърна: