— Да, чух. Всъщност Никол ми каза преди малко.
Като пренебрегна факта, че Кристофър се канеше да си тръгва, Регина го помоли:
— Остани още малко, моля те! Имам толкова идеи за сватбата и бих искала да ги обсъдя с теб.
Почти грубо Кристофър и отвърна:
— Убеден съм, че Саймън сам може да се погрижи за сватбата си, а ако има нещо, с което ти да не можеш да се справиш, леличко, сигурен съм, че никой друг не би могъл. А сега би ли ме извинила?
Подразнена от отговора му Регина кипна:
— Наистина ти си най-невъзпитаният млад мъж, когото познавам! Мисля, че Робърт трябваше да пусне малко повече от буйната ти кръв!
Кристофър се поклони с арогантна учтивост.
— Мадам, значи ли това, че трябва да го потърся и да го помоля да коригира пропуска си?
— Не ставай глупав, Кристофър, знаеш, че понякога можеш да изкараш човек от релсите! Кажи ми как е ръката ти?
— Благодаря, много добре. — Сякаш внезапно нещо му хрумна и той каза: — Може би ще остана. Има нещо, което бих искал да попитам Никол?
— Много добре, върни се при нея, а аз след малко ще се присъединя към вас.
Кристофър толкова рязко отвори вратата на всекидневната, че Никол подскочи.
— Не се бой, хлапе! Искам само да те попитам нещо, а нямаме много време. Регина е вкъщи и всеки момент ще влезе. Исках само да ти кажа, че е по-добре да не споменаваш пред нея какво ти е казал Робърт. Сигурен съм, че ако се разчуе ще стане по-лошо.
Като се поколеба за момент, Никол кимна с глава.
— Добре, няма да кажа нищо!
Но Кристофър сякаш не бързаше да си тръгва.
— Има само още едно нещо, което бих искал да изясним. Можеш ли да си спомниш, кога Робърт узна за годежа между теб и мен. Спомни си, моля те!
— Защо толкова държиш да знаеш?
— Защото смятам, че това ще обясни нещо, което ме измъчва от дълго време. Спомняш ли си кога беше това?
— В деня преди да те ранят. — В момента, в който изрече това, очите на Никол потъмняха в зловеща догадка. — О, Кристофър! Това не е възможно! Той не би го направил нарочно, нали?
Погледът на Кристофър беше непроницаем.
— Точно това ще изясним!
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
След като беше открил това, което търсеше, Кристофър незабавно си тръгна. Следобедът, който прекара на Кавендиш Скуеър му остави много приятен спомен. Той дори прие поканата на Регина за вечеря. Това беше най-малкото, което можеше да направи. Щеше да бъде изключително неучтиво, ако беше отказал. За малко дори той беше склонен да забрави проклетия меморандум.
Същата вечер, докато вечеряха, той наблюдаваше Регина и се чудеше дали тя има някаква представа за последствията от своята лъжа.
Кристофър и Робърт бяха единствените гости на Кавендиш Скуеър. Робърт прие новината за сватбата на баща си с безразличие. Измърмори с едва прикрита досада типичните за такъв случай поздравления. Кристофър от друга страна бе много радостен и показваше нескритото си задоволство. Освен това, с чувство на вина си мислеше, че женитбата на Саймън съвпада с неговите планове. С Летиция до себе си, нямаше да чувства много липсата на внука си.
Ако Робърт не бе особено заинтересован от решението на баща си да се ожени за втори път, то не можеше да се каже същото по отношение на Никол. Поласкан от поканата за вечеря, той през цялото време се мъчеше да привлече вниманието й.
Никол обаче оставаше недостъпна. Робърт се чудеше дали обратът в отношението й нямаше връзка със сутрешния им разговор. Сутринта тя бе толкова сигурна в думите си за несъществуването на връзка между нея и Кристофър, че сега Робърт бе учуден от нелогичното й поведение. Защо го отбягва? Защо не иска да го погледне? Защо се държи така, сякаш й беше изключително неприятен?
Като погледна подозрително към Кристофър, като че ли откри отговора и тръпка на ярост премина през тялото му. „Някой ден, някой ден ще се отърва от теб така, както се отървах от баща ти! И този ден ще настъпи скоро, Кристофър, бъди сигурен!“ — обеща си той.
Сякаш прочел мислите му, Кристофър му се усмихна мрачно и подигравателно вдигна чашата си с вино насреща.
Това, което Никол бе научила за Робърт я караше да изпитва непоносимост към него. Мисълта, че някога бе смятала да се омъжи за него я изпълваше с отвращение. Под спуснатите си ресници тя наблюдаваше двамата мъже и се чудеше как е възможно Кристофър да се държи толкова хладнокръвно.
Тази способност бе вследствие на многогодишни усилия от страна на Кристофър. Той дълго бе живял с измяната на чичо си и бе решил, че няма смисъл да бърза. Кристофър знаеше, че ще настъпи момент, в който Робърт щеше да бъде само негов и тогава нямаше да има пощада. Кристофър се усмихна на чичо си. Като вдигна един последен тост за здравето на младоженците, той се приготви да си тръгва. Обеща да дойде на сватбата в неделя.