Когато наближи министерството той си набеляза прозореца, през който щеше да влезе. Като се промъкна с котешка ловкост успя да се изкачи точно преди обиколката на патрула. Увери се, че е останал незабелязан и бързо тръгна по тъмните коридори към стаята на майор Блек.
Вратата беше заключена. Той леко приклекна до нея. Като държеше под око тесния коридор той започна да действа. След малко вратата щракна. Като прекоси стаята, Кристофър се отправи към прозореца.
Подготвил си път за бягство, Кристофър и се наведе над железния шкаф. Внимателно извади инструментите и свещта. С лекота успя да отвори сейфа.
На светлината на свещта Кристофър различи купчина документи, някои от тях запечатани и украсени с панделки. Той отчаяно се надяваше, че меморандумът няма да е сред тях. Но след месеци напразни усилия и безплодни надежди късметът тази вечер беше на негова страна. Третият документ, към който посегна бе меморандумът.
Това беше само къс хартия, но за Кристофър съдържаше цялото му бъдеще. Безшумно се върна по същия път, по който бе дошъл и след секунди се намери отново на улицата.
Силно чувство на въодушевление и възбуда премина през тялото му. Когато го занесеше на Джейсън в Ню Орлианс, тогава щеше да ликува.
Щом се прибра в къщи, той започна внимателно да го преглежда. Генерал-майор Едуард Пекенхам щеше да води експедицията. Значи Пекенхам — зетят на прословутия Уелингтън, Пекенхам, който се надяваше че ще може да се спаси от Америка. Той, заедно с щаба на войските си щеше да отплава от Спайтхед в първата седмица от ноември. Те щяха незабавно да се отправят към Ямайка, където да се прегрупират под командването на генерал-майор Джон Ламберт.
Кристофър замислено седна на леглото. Ако имаше късмет, щеше да замине за Америка по същото време, по което генералът щеше да отплава за Ямайка. Ако всичко вървеше по план, на Ню Орлианс щяха да са му необходими шест седмици да се подготви за защита, а това беше достатъчно време.
Чу се шум, бравата леко изщрака и на вратата се появи Хигинс.
— Сър — извика той, очевидно объркан не само от странното облекло на Кристофър, но и от черните ивици сажди по лицето му.
„Е, сега стана тя!“ — помисли си Кристофър раздразнено. Явно бе дошъл моментът да разкрие на Хигинс причините, поради които бяха дошли в Англия.
Няколко мига те се гледаха мълчаливо, после Хигинс каза бавно:
— Взехте ли меморандума?
Очите на Кристофър се разшириха от учудване и той попита:
— От кога знаеш за това?
— Само от онази вечер, когато капитан Бъкли беше тук и говореше за някакъв меморандум. Познавам те много добре Кристофър и знам, че искаш този меморандум на всяка цена.
— Искрено се надявам да не съм толкова прозрачен и за другите! — изръмжа Кристофър.
Но момента на неловкост бе отминал. След това обясни на Хигинс какво трябваше да направи.
— Е, приятелю, смяташ ли, че ще се справиш?
— Разбира се! Ще се убедиш, щом свърша. Няма да можеш да ги различиш.
Няколко часа по-късно, когато Кристофър сравни двата документа, те наистина бяха досущ еднакви, дори и в най-малките подробности.
След като обсъдиха ситуацията прецениха, че е много опасно Кристофър да влезе в министерството по същия начин, както бе направил първия път. Решиха да се опитат да подхвърлят фалшификата през деня.
На следващия ден Кристофър се появи в министерството. Той се отби в кабинета на майор Блек, като помоли за адреса на Бъкли в провинцията. Кристофър остана при майора толкова дълго, колкото му бе възможно, но не му се отдаде възможност да подхвърли документа. Когато вече си тръгваше, в стаята на майора влезе неговият адютант, натоварен с огромна купчина документи. Разминавайки се, те неволно се сблъскаха и документите полетяха към земята. Кристофър се наведе и започна да помага на адютанта да събира разпилените книжа, извинявайки се учтиво. Когато се изправи, усмивка озари устните му. Беше успял.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Сватбата на Лорд Саксън и госпожа Игълстоун беше обявена за един часа. Беше малка сватба. Летиция и Саймън бяха поканили само десетина гости. Всъщност, що се отнася до Саймън, той искаше да покани само Регина и Кристофър като свидетели и с това да приключи. Но Лейди Дарби изобщо не се съгласи.
Церемонията се извърши в най-красивия салон на Кавендиш Скуеър. Стаята беше красиво украсена с огромни сребърни вази с цветя. Стъклената врата беше широко отворена, за да разкрие прекрасна гледка: мраморната тераса бе покрита с широки цветни ленти, а под тях бяха подредени вази с цветя, различни по вид и форма те създаваха една неповторима атмосфера.