Никол почувства облекчение, че именно Кристофър ги бе открил. Тя остави бутилката и каза:
— Моят братовчед е попрекалил с виното тази вечер. Защо не го изпратиш до каретата му, а аз ще се прибера в къщата.
Едуард като видя, че всичките му надежди рухват скочи на крака и с дрезгав глас каза:
— Но аз ще се оженя за нея! Ще се оженя за нея в момента, в който си извадя специалното разрешение. Никой никога няма да разбере какво се е случило тази вечер. Честта й ще бъде спасена!
— А твоето богатство подсигурено! — извика Никол сърдито. — Нямам никакво намерение да се омъжа за теб, Едуард.
Кристофър пристъпи по-навътре и като се приближи до Никол попита:
— Добре ли си, хлапе?
Като оправи една от разрошените си къдрици, Никол отвърна:
— Да, малко разчорлена и пораздърпана, но невредима.
— Защо не се върнеш в стаята си и не помолиш някоя от камериерките да ти помогне да се пооправиш. Аз ще се погрижа за господин Маркъм.
Като усети, че я третират като дете, очите на Никол заискряха от негодувание.
— Не ми нареждай какво да правя. Ако си спомняш добре аз бях тази, която го предложи!
— Така е. Защо не го направиш тогава или може би съм се объркал? Да не би да съм прекъснал скандал между влюбени?
Въпреки безгрижния маниер, с който бяха изречени думите, Никол разбра, че Кристофър е бесен. И опасен! Като се хвърли умолително към него, тя му каза:
— Братовчед ми се държа отвратително, но не ме нарани. Израснала съм с него, Кристофър, и знам как да се оправя с него.
Като разглеждаше внимателно пръстите на ръцете си, Кристофър попита безизразно:
— Да го убия ли?
Стресната Никол го погледна. Като преглътна тежко, каза:
— Не го наранявай, Кристофър. Той е глупак и аз не мога да го понасям, но не искам да пострада.
— Глупачка! Не разбираш ли, че ако се появи с тази история пред Саймън, докато мигнеш ще си вече омъжена за него?
Стресната от думите на Кристофър тя тихо каза:
— Никой друг не ни видя! Моля те, Кристофър, нека да се прибера в къщата и сама ще кажа на Саймън. Ако ти се погрижиш Едуард да…
— Саймън може и да ти повярва, но как ще затвориш устата на братовчед си? Как може да си сигурна, че името ти няма да се разнася по всяка кръчма из града? Че хората от твоя кръг няма да те отбягват? Не разбираш ли, че той може да те унищожи?
— А теб какво те интересува? — озъби му се тя.
Без да отвърне на предизвикателството й, Кристофър прокара ръка през гъстите си тъмни коси и каза:
— Прибирай се! Аз ще се погрижа за Едуард. Не се бой! Няма да го убия, само ще го сплаша.
Когато Кристофър се върна в павилиона Едуард до голяма степен се беше съвзел и седеше на една от пейките. Щом видя Кристофър той запелтечи:
— Знам, че това, което сторих е лошо, но Саксън, аз я обичам и ще се оженя за нея, повярвай ми!
— Не, няма, ако искаш да живееш! Ще забравиш всичко, което се случи тази вечер! По една или друга причина братовчедка ти ме помоли за снизхождение, но държа да знаеш, че ако не беше Никол ти щеше да си мъртъв! Затова дръж си устата затворена и се разкарай от тук! И, Маркъм, ако чуя една думичка само, един гадничък слух, пиши се умрял!
И понеже храбростта не беше сред най-забележителните му качества, Едуард побърза да се измъкне.
Кристофър остана в павилиона няколко минути след като Едуард си тръгна. Бореше се с неудържимото желание да го настигне и да му разбие физиономията. „Как смее да й посяга?“ — мислеше си той яростно. Картината на преплетените тела оживя в съзнанието му. И как Никол се бореше за честта си! Облегнат на вратата на павилиона Кристофър гледаше замислен към пътечката, по която Едуард бе изчезнал.
В това време Робърт и приятелят на лорд Линдли, лейтенант Дженингс Смайт се разхождаха по пътеката, водеща към павилиона. Те се приближиха бавно към Кристофър, който изобщо не ги усети. Профилът му, удължен от сенките на дърветата придаваше някак зловещо изражение на лицето му и когато го видя лейтенант Дженингс спря изумено. След като го гледа втренчено няколко мига Дженингс извика:
— Капитан Сейбър! Твоят братовчед е проклетият американски корсар!
Кристофър, който чу гласовете, но бе достатъчно далеч, за да разбере за какво става въпрос рязко се обърна. По дяволите! Беше си обещал да внимава, а ето, че се оказа лице в лице с Дженингс Смайт.
— Малко чист въздух, а? — обърна се любезно Кристофър към тях.
Обхванат от внезапна несигурност Дженингс промърмори неясни извинения.