Без да му остави време да потвърди подозренията си, Кристофър спомена нещо за времето и побърза да се отдалечи към къщата.
Намръщен той мислеше за Дженингс Смайт. Трябваше да измисли някакъв план в случай, че лейтенантът стане по-сигурен в съмненията си.
Робърт наблюдаваше с нескрит интерес сцената. Най-сетне се бе натъкнал на нещо, което можеше да компрометира Кристофър, а може би дори да го унищожи. Той запази мълчание, докато Кристофър не изчезна от погледа им. После попита лейтенант Смайт:
— Ти каза, че моят племенник е капитан Сейбър. Защо?
Мисълта, че капитан Сейбър и внукът на лорд Саксън са един и същи човек, се стори на Дженингс невероятно глупава и той каза:
— Вероятно съм се припознал. Беше игра на светлината. Когато го видях в анфас разбрах, че съм сбъркал.
Ако се отнасяше до някой друг, Робърт би приел обяснението на Дженингс Смайт за напълно правдоподобно. Но не и когато се отнасяше до Кристофър.
Робърт би се хванал за всяко нещо, което би злепоставяло Кристофър, та дори и лъжа. Когато си легна същата вечер, той за първи път от месеци заспа с усещането за победа.
Робърт дълго бе чакал този момент, затова знаеше, че може да изчака още малко. Далеч по-важно за него бе да си върне Никол. И да разбере какво се бе случило между тях, та не можеше да се наслаждава на прекрасната й усмивка. Кристофър можеше да почака!
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Брайтън носеше нещастие на Никол — тук се бяха удавили родителите й и брат й. Когато веднъж тя и Регина минаха с колата край красивото имение Ашфорд, болезнени тръпки я побиха при спомена за онзи ден. Регина я попита дали не иска да обиколи къщата и да провери дали Маркъмови са променили нещо, откакто живеят там, но тя решително поклати глава. Не мислеше че ще понесе разходката из къщата или че ще може да излезе на онзи балкон, където беше седяла през страшния ден.
Времето беше притъпило болката, но тя винаги свързваше Брайтън с нещастие. Макар че Регина беше самата любезност и очевидно й беше простила авантюрата с Робърт, новата лейди Саксън й липсваше страшно много. Регина не можеше да замести нито милите, съчувствени маниери на лейди Саксън, нито саркастичната дрезгавост на лорд Саксън и къщата изглеждаше скучна и празна без младоженците.
Тя признаваше пред себе си, че Брайтън има някои преимущества. Тук Никол чуваше как океанските вълни се разбиват точно под дигата и придружена от Галина намираше известна утеха в разходките по брега. Чувстваше се някак по-свободна, по-малко обвързана. Може би, мислеше си горчиво тя, в крайна сметка съм привикнала към този начин на живот и сега, когато вече не се налага да се придържам към нормите и маниерите на висшето общество, ще започна да водя безлично, скучно съществувание.
През един следобед в средата на септември тя седеше в стаята си и мислеше за Робърт и за твърде странното положение, в което се намираше.
Той отговаряше на презрителното й отношение галантно и с насмешлива усмивка, с ласкав поглед, който я питаше защо се държи така. Тя не можеше да му отговори.
Външно Робърт не даваше израз на гнева си, породен от отдръпването на Никол, но вътрешно се разкъсваше от ревност. Беше се опитал да отмъкне повече информация от Дженингс Смайт за този капитан Сейбър, но той винаги отклоняваше въпросите с насмешлива забележка. Най-накрая Робърт реши, че единствената му възможност е да наеме детектив.
На двадесет и четвърти септември Саймън и Летиция пристигнаха в Брайтън. И двамата изглеждаха невероятно щастливи. С тяхното завръщане къщата на Кингс Роуд сякаш внезапно се пробуди и се отърси от задрямалия си вид.
С тяхното завръщане апатията, която беше обзела Никол, изчезна. Тя упорито си повтаряше, че пърхащото в гърдите й оживление се дължи на това, че лорд Саксън и съпругата му са пак част от този дом. И все пак не можеше да не признае, че обзелото я чувство се дължи на факта, че след по-малко от седмица ще види отново Кристофър.
Както Саймън, така и Летиция забелязаха, че тя не поздравява Робърт със същата топлина и сърдечност както преди. Саймън, който смяташе, че това е работа на Регина, я беше смъмрил още първия път, когато останаха насаме.
Летиция съумя да узнае какво се е случило, тъй като Никол й разказа всичко. Регина беше отишла да посети лорд Уинтън, с когото бяха близки приятели, а Саймън беше зает с делови въпроси. Летиция и Никол седяха на сянка под бряста край къщата и пиеха лимонада. Тогава Никол колебливо разказа на Летиция това, което беше научила от Хигинс.
Нямаше намерение да казва на когото и да е било, но Летиция нежно я подпита за Робърт. Това й развърза езика и тя разказа всичко — от игла до конец.