Летиция слушаше безмълвно, ококорила бледосините си очи от изумление. Когато Никол свърши, единственото, което успя да промълви беше: „Господи, боже мой! Колко ужасно!“
— Да, така е. Беше доста шокиращо да узная, че майка ми е била такова коварно създание. — Гласът й й изневери и тя сподавено каза: — Опитвах се да намеря някакво извинение за стореното то нея, да я помня такава, каквато съм я познавала преди, но просто не мога! Всичко, за което съм способна да мисля е, че не само Робърт е бил неин любовник, а и Кристофър! О, знам, че е било само за да заблудят баща ми, но ако Робърт действително е бил влюбен в нея, той не би я поделил по такъв начин.
Летиция погледна встрани и предпазливо промълви:
— Може би Робърт не е знаел.
Никол се втренчи в нея. После глухо попита:
— Мислите, че майка ми е мамила и Робърт? Че той е смятал тези срещи за невинни, за уговорени, просто за да се прикрият нещата?
— Да, скъпа моя. Опасявам се, че точно това имам предвид — стисна ръката й Летиция. — Чуйте ме, мила! Майка ви беше като глезено дете. Познавам я от пелените. За нея беше изключително важно да има обожанието на всеки срещнат мъж, независимо от това дали е млад или стар. Не мисля, че е обичала истински някого, но това не означава, че е била порочна. О, скъпа, опитвам се да ви обясня, че тя не беше покварена, а просто имаше склонност към такива неща. — Тя продължи с тъжна нотка в гласа. — Кристофър толкова очевидно страдаше от младежкото си увлечение по нея, че според мен е било свръх силите й да устои на изкушението да го прелъсти! Вероятно те с Робърт са възнамерявали да го използват — като параван, но навярно от суетност тя е превърнала лъжите в действителност.
— Мисис Игълстоун! — извика Никол тъй развълнувана, че пропусна да спомене титлата й. — Как можахте да изречете това! Да не би да оправдавате намеренията им?
С пламнало лице Летиция вплете пръстите на ръцете си и произнесе:
— О, не! Опитвам се да ви кажа, че вашата майка наистина беше егоистична и лекомислена и използваше хората, но по начина, по който го прави едно дете. Тя не се замисляше какво причинява на Кристофър. Имали са с Робърт нужда от изкупителна жертва и Кристофър им е бил под ръка. Тя обръщаше внимание само на нещата, които пряко засягаха нея! Разбираш ли какво имам предвид?
Никол се втренчи намръщено в далечината.
— А Робърт? — попита уморено Никол.
— О, боже! — промълви Летиция нещастно. — Не искам да ставам груба, скъпа, но Робърт въобще не е достоен за вас. Той беше злобен и ревнив като малко дете и трябва да ви призная, че никога не съм го харесвала. След това ваше разкритие, аз обвинявам него за случилото се. Вероятно идеята да използват Кристофър е била негова и сигурно той го е отпратил от Англия. В такъв случай не бих могла да кажа че това не е било добре обмислено и предварително планирано. Робърт е искал Кристофър да умре и съм сигурна, че е искал той да бъде опозорен повече, отколкото… — тя внезапно млъкна, сякаш усети, че е стигнала твърде далеч.
Никол се усмихна тъжно.
— Но едва ли можем да кажем това на съпруга ви.
— О, не, за бога! Робърт и така е причинил на Саймън достатъчно мъка. Всичко е минало и приключило, никой от нас не би могъл да го промени. — Със замъглени от сълзи очи тя се наклони напред и разпалено каза: — Скъпа моя, не оставяйте това да ви погуби, изтръгнете го от мислите си и го забравете.
Никол я погледна с печална усмивка.
— Сега, когато говорих с вас, мисля че ще мога да направя това. Олекна ми, чувствам се по-малко объркана и ядосана. Може би след известно време ще гледам по-обективно на нещата.
— Да, така е, скъпа моя! Наистина се опитайте да сторите това! — насърчи я сърдечно лейди Саксън.
Никол откри, че е казала истината — сякаш разговорът с лейди Саксън действително беше облекчил болката.
През нощта, след разговора с Никол, лейди Саксън беше толкова притеснена, че дори не успя да притвори очи. Внезапно я осени мисълта, че трябва да се противопостави на Робърт, но нямаше и представа как можеше да го стори. Тя се въртеше неспокойно в леглото, като се опитваше да не тревожи заспалия си съпруг. Едва не скочи, когато гласът му разкъса мрака.
— Лети! Какво има? Въртиш се от часове!
— Нищо, Саймън. Имам ужасно главоболие и не мога да заспя. — Гласът й леко трепна. — Надявах се, че няма да те безпокоя.
Саймън усети лекото потрепване и протегна ръце да я прегърне.
— Какво има, мила, какво те тревожи?
Тя подхвърли някаква шега, но не можа да заблуди Саймън. С изумителна интуиция той попита:
— Робърт ли е причината? Забелязах, че от вчера си някак напрегната в неговата компания.