Вероятно трогнат от очевидната младост на момчето, Сейбър нареди Никол да бъде личен негов прислужник. Имаше шушукания и гадни забележчици за „хубавото момче“ на капитан Сейбър, но Никол, наясно със съществуващата опасност, за първи път мъдро задържа езика зад зъбите си. Преструваше се, че не ги чува… или, че не разбира значението им.
След като стана прислужник на капитан Сейбър опасността от разкриването й до голяма степен отпадна. Със загриженост, подходяща за домашен любимец, той й нареди да спи в някой ъгъл на каютата му. Без ентусиазъм тя се зае със задачата да поддържа каютата му, както й одеждите му в отлично състояние.
Разочарованието й от новото й положение беше очевидно и мрачните погледи, които му хвърляше, докато изпълняваше нарежданията му, изглежда за него бяха източник на забавление. И той често гълчеше каютния си прислужник.
„Ник, знаеш, че мога да назова поне половин дузина момчета, които в този момент с удоволствие биха заели мястото ти!“
Неконтролируемият език на Никол я караше да говори неразумно и с неуважение, за което той й дърпаше ушите толкова силно, че я боляха часове след това. Когато капитанът случайно откри, че неблагодарният му прислужник може да пише и да чете, обстоятелство, което го накара да цени повече момчето, той безцеремонно му нареди да прави списък на плячкосаните вещи. Така роптаещата Никол стана не само негов личен прислужник, но и секретар.
В по-спокойните моменти тя си признаваше, че ако беше оставена сред екипажа, несъмнено истинският й пол нямаше да остане в тайна за дълго, поне не цели пет години! Като собственост на капитана и негов секретар, тя беше държана настрани от мъжете. Що се отнася до самия капитан, той никога не й хвърляше втори поглед. Понякога тя се чудеше дали той не се досеща за тайната й.
— Алън, мислиш ли, че капитан Сейбър знае, че съм момиче? — Никол директно зададе въпрос на придружителя си.
— Мили боже, надявам се, че не знае! Ако знаеше, животът ти нямаше да струва пукната пара — отговори Алън с ненужна бързина.
Като гледаше мургавото му, открито лице, кестенявата, къдрава коса, леко разклащана от бриза, Никол отново се запита за причините, накарали го да се присъедини към екипажа на капитан Сейбър.
Алън Балърд беше енигма за Никол. Той беше дошъл на „Ла Бел Гарс“ преди по-малко от година. Беше дезертирал от британския военен флот. Тя често се озадачаваше за причините, подтикнали го да извърши това. Знаеше малко за него, но от спретнатото му облекло и превъзходни обноски беше очевидно, че има много по-добро потекло от останалите членове на екипажа. Неговата самоувереност, също както дрехите и маниерите му показваше, че е бил офицер, така че нямаше нищо за чудене, когато Сейбър го избра за заместник командир през последното им пътуване. Никол веднага бе привлечена от Алън. Той й напомняше за Джайлз със своите обмислени действия и между тях се зароди една силна, моряшка дружба.
Понеже прекарваха повечето от свободното си време заедно, Алън никак не се забави да открие, че Никол не беше стройното момче, на което се правеше.
Случи се през един, подобен на днешния ден. Той съвсем случайно попадна на нея, легнала гола на едно скрито, скалисто заливче. В първия момент не можа да повярва на очите си. Никол започна да го умолява да не я предаде. Това не му хареса, още по-малко, след като тя неохотно му призна цялата история. Той напразно се беше опитал да я убеди да му позволи да я върне в Англия при семейството й. Никол твърдо бе устояла на всичките му аргументи. Стори й се странно, че по един въпрос бяха на едно и също мнение — не трябваше да казват на капитан Сейбър! Често се чудеше защо, но не й се разсъждаваше по този въпрос.
Въпреки това, понякога й се струваше, че Алън беше нещо повече от личността, за която се представяше. Той проявяваше необичаен интерес към всичко, което ставаше в капитанската каюта. Особено се интересуваше от официалните документи и списъците за товарите на пленените кораби. Никол си мислеше, че го вълнува печалбата, докато не го свари да се рови из личните документи на Сейбър. В мига, преди да я познае, Никол беше прочела в очите му готовност за убийство. После на лицето му се бе появило странно изражение — съжаление… притеснение… примирение…
Ситуацията беше много комплицирана. Алън каза, че ако не го предаде, той ще продължава да си държи езика зад зъбите но нейния въпрос.