После Саймън погледна върховете на ботушите си и разпалено промълви:
— Ти само гледай да се върнеш жив и здрав, колкото е възможно по-скоро.
Дълго, много дълго, Кристофър седя, вперил поглед във вратата, през която Саймън излезе. Обгърна го тъга, сърцето му се сви от болка. Застави се да мисли за предстоящата задача и нетърпеливо звънна на Хигинс да дойде.
За нещастие, когато Саймън стигна в кабинета си, той беше празен. Разпита Туикъм и от неясното му обяснение успя да разбере само, че господарят Робърт е излязъл, заедно с Галина, прислужницата на Никол.
— С една от прислужниците? — повтори Саймън. — За какво пък му е една от прислужниците?
— Наистина не мога да ви кажа, сър — отвърна учтиво Туикъм. И тъй като забеляза огнени пламъчета в очите на Саймън, побърза да добави: — Макар че чух да се споменава името на мис Никол, както и това на Едуард Маркъм. Нещо във връзка с парка на Брайтън. Може би мис Никол е изпратила Галина да поръча на някой от кочияшите да отиде и да ги вземе от парка и господарят Робърт е решил да отиде вместо него.
— Може би — съгласи се уклончиво Саймън. Не изглеждаше вероятно, въпреки че Робърт беше споменал, че търси Никол. Може би са отишли да пояздят. Но по това време? С Едуард Маркъм? Това му се стори странно. Твърде странно.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Наистина беше странно. Едуард Маркъм беше с Никол, но не по нейна покана или желание. В действителност той следваше плана си да я отвлече. И сякаш късметът беше на негова страна.
Никак не беше трудно да се наеме кола. Дори времето му се усмихваше. Следобедът беше прекрасен, като есенна симфония от кристално свеж въздух и златни и червеникави листа. Никол беше дошла в парка придружена само от Галина.
Тя остана по-дълго от обикновено. Постоянно мислеше за Кристофър и това, което се бе случило в библиотеката. Бързата разходка поизбистри главата й.
Хубаво беше, убеждаваше се ожесточено тя, че Кристофър заминава. Така беше най-добре. Когато той си замине, когато вече няма възможност да го вижда, тя най-сетне щеше да се освободи от тези глупави, обсебващи я чувства, които изпитваше към него.
Малко по-късно тя стигна до главната порта на Брайтънския парк и пое дългия път към къщата на Кингс Роуд. Не беше направила и няколко крачки, когато обезумелия, опечален Едуард буквално се сблъска с нея.
— Боже мой! — извика афектирано той. — Трябва да ви кажа нещо ужасно! Направо не зная как да го изрека!
Никол побледня, като първата й мисъл беше за Кристофър. Изумрудените й очи станаха почти черти от ужас и тя болезнено сграбчи ръката на Едуард.
— Какво се е случило? Кажете ми, по дяволите! Какво?
— Лорд Саксън! — каза драматично Едуард. — Мъртъв е. Преди малко получи фатален сърдечен удар. Хайде, имат нужда от вас. Побързайте!
Почти изпаднала в шок, Никол вцепенена му позволи да я преведе през оживената улица до колата, която ги чакаше. Толкова силна бяха мъката и болката, които изпитваше, че не забеляза слисаната Галина, останала пред парка, нито се замисли, защо обитателите на Кингс Роуд са сметнали Едуард за най-подходящия човек, който да й съобщи вестта.
Почти парализирана тя въобще не обърна внимание накъде пътуват. Невиждащият й поглед блуждаеше през прозореца на колата и в първия момент не осъзна, че летят в грешна посока.
Едуард я наблюдаваше скришом от отсрещното място на колата. „Сега, малка хитрушо, не можеш да ми се измъкнеш — злорадстваше той. — След по-малко от два дни ще бъдем вече женени, а дотогава ти вече няма да бъдеш невинната девица, която си в момента. Ще се погрижа за това!“ Той се усмихна отблъскващо, като похотливо съзерцаваше формите, които скоро щеше да притежава. Имаше достатъчно време да сломи волята и, мислеше със задоволство Едуард и на лицето му се изписа злоба.
Никол видя това изражение и то веднага я накара да се осъзнае. Галина не беше с нея, трябваше да са стигнали до Кингс Роуд преди няколко минути. Като се надигна и огледа пробягващия край тях пейзаж, мигом разбра, че не пътуват във вярната посока. Тя седна на мястото си, лицето й се изопна и доби иронично изражение. Умът й работеше с бясна скорост. Явно Едуард я беше подмамил и тя горчиво се проклинаше за собствената си глупост. Трябваше да предположи, че рано или късно той ще се опита да й изиграе такъв номер. Напълно беше в стила му, мислеше с презрение тя. Навярно е замислил сватба в Гретна Грийн… ако не възнамерява да я убие.
Внезапно тя се намръщи. Дали Едуард не е използвал трагичното събитие за да осъществи собствените си планове? Тази мисъл я ужаси. Цялата мъка и страх, които беше изпитала, когато той й съобщи вестта за смъртта на лорд Саксън я връхлетяха отново.