— Едуард — промълви най-сетне тя. — Знам, че не отиваме в дома на лорд Саксън. Доколкото разбирам, ме отвличате и ме водите в Гретна Грийн. Но, кажете ми истината, лорд Саксън действително ли е мъртъв или просто ми съобщихте това, за да се кача с вас в колата?
Едуард беше очаквал порой от упреци от страна на братовчедка си. Със сигурност не беше предполагал, че ще се държи така смирено, нито пък че ще е тъй загрижена за лорд Саксън. И тъй като думите й го свариха неподготвен, той призна истината:
— Доколкото зная, лорд Саксън се радва на обичайното си крепко здраве.
Никол го погледна презрително и той започна да се оправдава:
— Е, трябваше да ви кажа нещо, което ще ви разстрои, ще ви накара да се отклоните от пътя. Какво друго можех да сторя?
— Ах, вие, безгръбначно мекотело! — изсъска презрително тя. — Какво друго бихте могли да сторите? Наредете колата да бъде незабавно спряна, а аз ще се преструвам, че тази отвратителна история никога не се е случвала. В момента може и да съм в ръцете ви, но ето какво ще ви кажа, измамнико — тя обидно провлачи последната дума, — нищо не може да ме накара да се омъжа за вас! Ще изглеждате доста глупаво, когато кажа „не“ на сватбената церемония.
Едуард впи заплашително сините си очи в нея и изръмжа:
— Ако бях на ваше място, нямаше да се репча така безстрашно! Докато стигнем Гретна Грийн, ще бъдете повече от щастлива да се омъжите за мен… още повече, че дотогава, може би вече ще носите мое дете! Със сигурност ще се погрижа да реализирам тази вероятност. Направил съм всичко възможно, за да не могат плановете ми да бъдат осуетени. Така че не чакайте помощ от страна на Саксънови! Освен ако не ни хванат през следващите няколко часа, което е малко вероятно, няма да ви бъдат от особена полза. Дори лорд Саксън няма да застане за вас, когато узнае, че вече не сте девствена и че навярно очаквате дете.
Никол горчиво преглътна гневните думи, които бяха заседнали на гърлото й, тъй като не искаше да го подтиква към действие. Все още не. Едуард беше глупак, ако си мислеше, че ще мине между капките за тази безумна постъпка. Никога не би се омъжила за него! В никакъв случай! Пък и няма да му бъде лесно да я изнасили. Дори и да успее, дори тя да забременее, никога не би се омъжила за него. Щеше да посрещне скандала, клюките, унижението и някак си щеше да се отърве от нероденото дете.
— Няма какво да кажете, нали, скъпа? — прекъснаха мислите й насмешливите думи на Едуард.
Никол сви рамене. Не искаше да създава напрежение, докато не реши какво точно да стори. С почти безразличен глас, тя произнесе:
— Какво бих могла да кажа? Явно сте обмислил всичко.
— Точно така — съгласи се самодоволно Едуард. — Така е и много мъдро сте преценили, че би било глупаво да упорствате. Ще понесете много по-леко цялата тази история, ако ми помогнете. — Той се усмихна самодоволно и наперено добави: — Казват, че съм доста изкусен в правенето на любов и съм сигурен, че бихте оценили уменията ми, ако не се съпротивлявате.
В първия момент й се стори, че в колата няма нищо, което би могло да й окаже помощ. Багажът на Едуард беше привързан отвън, върху покрива и като се изключи тяхното присъствие, колата беше съвсем празна. Дамската й чантичка лежеше на седалката до нея, но вътре нямаше нищо, което би й свършило работа.
Тя прехапа устни, огледа за последен път колата и тогава го видя! Бамбуковият бастун на Едуард! Вътре имаше шпага! Тя жадно впи очи в тънкия, смъртоносен предмет, който така невинно лежеше на седалката до него.
Никога през целия си живот Никол не се беше чувствала тъй самотна и безпомощна. Не беше изплашена, не се страхуваше от Едуард, но усещаше с всеки изминал час как времето й се изплъзва. Скоро братовчед й щеше да изпълни заплахата си и да осъществи грозното си намерение. Тя потръпна като си представи как ръцете му свободно опипват тялото й, как устните му смазват нейните.
Сякаш прочел нейните мисли Едуард й се усмихна в сумрака:
— Не се тревожете, имате още няколко минути преди първичните ми инстинкти да се развихрят.
С пресъхнали устни Никол равнодушно попита:
— Какво чакате още? Повече лунна светлина, за да можете да се насладите по-пълно на представлението си?
— О, това не е лоша идея! Не, грешите. Наближаваме един твърде тесен и криволичещ участък от пътя. Не ми се иска да се подмятам насам-натам из колата в най-критичния момент. Ще оцените притеснението ми, когато видите какво имам предвид.