Изтощена от усилието да прикрива презрението и гнева си, да демонстрира смирение, което не изпитва, Никол каза с насмешка:
— Съмнявам се, че има миг в цялото ви егоистично съществувание, когато сте се съобразявал с някого! — После безгрижно подметна: — Знаете ли, Едуард, с това, което правите, излагате живота си на опасност. Мислите ли, че женитбата ще възпре някой от семейство Саксън да ви обяви дуел?
Тя се изсмя весело, като видя как на лицето на Едуард се изписа несигурност. Явно не беше се замислял за това. В изумрудените й очи заиграха хитри, жълтеникави пламъчета и бавно, наслаждавайки се на всяка своя дума, тя продължи:
— Я да видим. Първо — самият лорд Саксън — все още доста сръчен с пистолета, доколкото зная. А и Робърт. Робърт трябва да е доста добър фехтовач, не мислите ли? А що се отнася до Кристофър, чувала съм да казват, че се справя добре и с двете! — Тонът й се изостри неочаквано и тя изсъска с омраза: — Наистина ли си мислите, че ще ви оставят да се измъкнете? Особено ако ни хванат!
Едуард се изсмя нервно:
— Я не ставайте смешна! Никой от тях не е толкова глупав, нито пък тъй загрижен за вас, че да ме извика на дуел. Пък и никой няма да ни хване.
В този момент, сякаш за да опровергае думите му, каретата направи неочакван остър завой, който запрати Едуард към вратата и накара Никол да се вкопчи в една от кожените дръжки. Преди да имат време да се опомнят, последва друг остър завой, който събори проклинащия Едуард на пода, а Никол, здраво увиснала на дръжката, едва не тупна на пътеката. Виждайки, че братовчед й се опитва да запази равновесие, тя бързо се наведе и сграбчи бастуна. След миг той беше вече скрит в гънките на палтото й.
Последва заплашително изскърцване и колата внезапно спря, необичайно наклонена на една страна. Никол чу как кочияшът възбудено подвиква на коня. Едуард, запазил най-сетне равновесие, отвори вратата. Каретата беше така наклонена, че той трябваше да се изкатери, за да излезе навън. Стъпил най-сетне на здрава почва, той ядосано изкрещя:
— Какво става, по дяволите!
Никол внимателно се заслуша в гласовете отвън. Явно на пътя е имало неочаквано дълбока дупка и когато кочияшът е извил да я избегне, по невнимание е навлязъл в канавката. Едно от задните колела беше излязло от пътя и беше затънало дълбоко в калта.
Никол се усмихна. Нямаше и представа дали някой от Саксънови е тръгнал след тях, но всяко забавяне беше в нейна полза. Тя се надяваше, че помощта е на път, тъй като Галина навярно се е прибрала в Кингс Роуд. Когато се разкрие, че лорд Саксън е жив и здрав, ще се вдигне олелия и някой — сърцето й лудо подскочи в гърдите при мисълта за мургавото, гневно лице на Кристофър — някой със сигурност ще се сети какво се е случило.
Докато мъжете се опитваха да измъкнат затъналата кола, настроението й се повиши. Тя хвърли поглед на озарения от луната пейзаж и горещо пожела вратата й да не беше затисната. Може би, мислеше с надежда тя, ще бъдат принудени да останат тук цяла нощ. И това ако не е подходящ край за подлия план на Едуард! Но надеждата й бе покосена. В следващия момент каретата се килна рязко, колелото се завъртя бясно и за секунда изскочи от калта.
Сърцето на Никол замръзна. Но в следващия миг тя успокоително напипа скрития бастун.
Миг по-късно спътникът й се качи обратно в каретата и раздразнено промърмори:
— Тези некадърни глупаци! Човек би си помислил, че за парите, които им плащам, ще знаят как да карат.
Никол не отвърна. Сърцето й лудо биеше. Трябваше да действа сега, докато той беше все още развълнуван. С блеснали от решителност очи тя бързо се изви, стиснала безпогрешно шпагата в ръка. Той се озова притиснат от голото шейсетсантиметрово острие. Инстинктивно се отдръпна назад, а Никол му заповяда с измамна кротост в гласа:
— Не мърдайте, Едуард. Не ме стряскайте, че мога без да искам да ви пронижа.
Едуард замръзна, приковал поглед в острието. Никол мъдро беше насочила шпагата в лицето, защото знаеше, че той би сторил почти всичко, за да предпази от обезобразяване красивите си черти.
Без да си дава труд да скрие обзелото я отвращение, тя нареди:
— Наредете на кочияша си да обърне колата. Връщаме се в Брайтън.
Едуард беше толкова потресен при мисълта, че рухват всичките му мечти, че забрави за лицето си. Той се изправи рязко, но острието веднага го одраска по скулата.
— Дявол ви взел, Никол! — извика злобно той.
Присвила очи, с изпънати в презрителна усмивка устни, тя произнесе с равен глас:
— А вие бъдете проклет за това, което се опитахте да ми сторите! Сега наредете тази карета да бъде обърната или ще ви оставя белег за цял живот! Веднага!