Никол дари разтревожената девойка с успокоителна усмивка:
— Добре си сторила, Галина. Хайде да тръгваме оттук и да си ходим у дома. Толкова съм уморена, изминалите няколко часа ми скъсаха нервите.
Робърт се вслуша в думите й. Слезе и й помогна да се качи в двуколката. Тя погледна за последен път повредената кола и потръпна. Цяло щастие беше, че вече е далеч от лапите на Едуард!
След като настани жените, Робърт намръщено се загледа в другата кола, но Никол го възпря:
— Не, Робърт. Не! Остави го на мира!
Тъй като Робърт я погледна недоверчиво и с учудване, тя убедително продължи:
— Тази нощ той не може да стори нищо повече. Раних го със собствената му шпага и утре ще имаме достатъчно време да предприемем нещо. Хайде да тръгваме. Заради мен, моля те!
— Скъпа моя, заради теб бих сторил всичко на този свят, но не мога да се примиря с мисълта, че ще се измъкне само с една рана.
— Така и ще стане, Робърт. Но нека да е утре. Става вече късно, а никой не знае къде се намирам. Сигурно всички са ужасно притеснени, така че моля те, отведи ме у дома.
Робърт беше извърнал лицето си настрани и тя не забеляза странната сянка, която пробяга през него. Той хвърли последен поглед на повредената карета на Едуард и каза:
— Добре, скъпа моя, щом така желаеш. Ние ще си поговорим по-късно с него. За това вече не можеш да ме спреш!
— Не бих и искала, Робърт. Не бих го сторила.
Без да възразява повече, Робърт бързо се качи в двуколката. Обърна конете и Никол отново пое обратно към Брайтън, този път в много по-приятна компания.
Никол грешеше в преценката си за състоянието на Едуард. Трябваше да усети, че той е изключително отчаян. Едуард беше разпознал гласа на Робърт Саксън и сграбчвайки шпагата се беше смъкнал от другата страна на колата. Да се изправи срещу един разярен и бесен Саксън не беше по силите му в момента. Имаше нужда от време, за да събере отново потъпканата си смелост. О, той щеше да се бие за Никол, но не тук, на главния път, пред четирима свидетели.
От скривалището си той с присвити очи следеше как Робърт извива колата си и тръгва по обратния път. Почувствал се вече в безопасност, той смело се измъкна иззад колата и като пренебрегна болката в рамото си и кървавите петна, които бяха избили на отлично скроеното му синьо сако, той нареди един от конете да бъде освободен от впряга. Щеше да отиде за помощ! Определено нямаше намерение да седи цяла нощ в студената неудобна кола и да ги чака да направят нещо.
Щеше да бъде трагедия, мислеше си гордо той, загадъчна трагедия. Синът на лорд Саксън, мис Никол Ашфорд и нейната прислужница убити на пътя за Брайтън от неизвестен убиец! Прекрасно! Разрешението на всичките му проблеми. И нито един свидетел. Как точно ще ги накара и тримата да му се подчинят безпрекословно и да му позволят да ги убие беше нещо, за което Едуард все още не се беше замислил.
Без да имат и най-малка представа за отчаяния преследвач, който беше само на няколко мили от тях, Робърт и неговите пътници пътуваха към Брайтън. Освен това Робърт, подобно на Едуард, имаше планове, които бяха съвсем различни от това, което беше казал.
Когато Робърт тръгна единствената му цел беше да освободи Никол от подлите намерения на Едуард. Но когато тя беше вече в безопасност, той реши да не я връща в Кингс Роуд. Щеше да я отведе в малката си къща край Ротингдийн. Там щеше да я увери в любовта си и да я накара да се омъжи за него.
Никол нямаше представа от плановете му, но се чувстваше притеснена от момента, в който разбра, че никой друг не знае какво се е случило. Отдавна беше минало времето, когато тя харесваше и уважаваше Робърт. Но все пак я беше спасил в много критичен момент и му беше благодарна за това.
Угризенията на съвестта й траяха не повече от половин час. Когато Робърт небрежно отби конете от главния път и зави наляво, тя попита остро:
— Къде отиваме? Брайтън е направо, ние се отклоняваме!
— Зная, скъпа моя, но си мислех, че бихме могли да се отбием вкъщи. Много по-близо е. Ти си замръзнала до кости и икономката ми ще ти приготви горещо вино — отговори спокойно той, като гледаше конете. — Ще се стоплиш пред камината, а аз веднага ще изпратя някой от слугите със съобщение за местонахождението ти. Както самата ти каза, всички навярно са си изкарали ума от притеснение къде се намираш. Когато съобщението пристигне при баща ми, не се съмнявам, че бързо ще дойдат. И вместо да се прибираш със студената, проветрива двуколка, ще пътуваш удобно, заобиколена от любящото ми семейство.