— Искрено се надявам лорд Саксън да дойде веднага! Толкова съм изтощена, а и се опасявам, че пак получих пристъп на тази неприятна мигрена. Моля да ми простите, сър, ако ви се струва, че не оценявам комплиментите ви, но съм толкова разстроена от събитията през тази вечер, че не мога да мисля ясно.
Това беше прозрачна лъжа и ако Робърт не беше толкова омаян, щеше веднага да я усети.
— Ако искате да си легнете, ще накарам икономката си, мисис Симикинс да ви покаже една от спалните — загрижено каза Робърт.
Никол нямаше предвид точно това. Тя се огледа отчаяно и погледът и веднага беше привлечен от двете кръстосани над камината шпаги. Мисълта, че може да прободе още един човек през тази невероятна нощ беше непосилна дори и за нея. Пък и би било почти невъзможно да свали една от шпагите, преди Робърт да я спре.
Добре, но ще вземе и Галина. Тя сложи ръка на челото си и отпаднало изстена:
— О, колко ме боли главата. Да, вероятно ще трябва да си легна. Но много ви моля, изпратете и моята камериерка. Тя знае как да се справи с тези пристъпи.
Молбата й беше изпълнена с такава охота, че тя остана изумена. Само след няколко секунди икономката на Робърт вече водеше нея и твърде разтревожената Галина нагоре но стълбите. Като продължи да играе ролята на глезена кокетка, тя промълви нацупено:
— О, моля ви, мисис Симпкинс, оставете ни сами. Моята камериерка знае много добре как да се справи с тази ужасна мигрена.
Галина едва не зяпна, като чу тази явна лъжа. Тя беше умно момиче и не каза нищо, само кимна, сякаш се съгласяваше с всяка изречена от Никол дума.
Като си мислеше, че това е бъдещата съпруга на господаря й, мисис Симпкинс направи точно каквото й беше наредено. Нямаше смисъл да противоречи на новата господарка.
Още щом вратата беше затворена и стъпките на мисис Симпкинс заглъхнаха Никол седна и с отвращение захвърли напоената с лавандула кърпа.
Тя се спусна към един от прозорците, съпроводена от притеснения поглед на Галина. После с възторжено възклицание се спусна към леглото и безмилостно започна да дере копринения балдахин. Неспособна да сдържа повече нервите си, Галина избухна:
— Мис Никол, какво правите? Какво става?
Никол я погледна дяволито:
— Ние — каза тихо тя — ще избягаме. — Хайде, помогни ми! Завържи лентите за крака на този масивен шкаф. Трябва да е достатъчно стабилен, за да издържи тежестта ни.
Тъй като Галина явно не разбираше нищо, Никол забързано каза:
— Не можем да разчитаме на Робърт Саксън. Опасявам се, че се кани да ми навреди така, както Едуард се опита да ме компрометира. Тъй че ще трябва да избягаме.
Галина тихо й помагаше, но явно не беше убедена в успеха на начинанието. Тя хвърли поглед на триетажното разстояние до земята и застина:
— Мис Никол, не мога да го сторя! Ще падна, знам си аз. Много е високо!
Никол я погледна намръщено. Можеше да я смъмри, но беше безполезно. Ако Галина си мислеше, че ще падне, щеше да падне.
— Много добре — каза Никол примирено. — Ще го направя сама. Няколко минути след като стигна долу, слез в кухнята сякаш нищо не се е случило. Кажи на икономката, че съм заспала дълбоко и не бива в никакъв случай да бъда обезпокоена. Така ще спечеля около час. Дотогава ще мога да намеря някой, който да отнесе съобщение на лорд Саксън.
— Мис Никол, нали няма да ме оставите сама тук?
— Нямам друг избор, Галина! — отговори нетърпеливо Никол. — Сега прави каквото ти казвам. Няма да ти се случи нищо лошо. Просто се дръж сякаш нищо не знаеш и когато открият, че ме няма, се прави на толкова изненадана, колкото всеки друг. Разбра ли?
Галина бавно кимна с разширени от ужас очи.
— Но, мис Никол — запротестира тя. — Нямате нито палто, нито наметка. Със сигурност ще си докарате пневмония.
Никол я погледна гневно и се сопна:
— Готова съм да мина гола през центъра на Брайтън на връх Коледа, ако знам, че така ще се отърва от Робърт Саксън! Сега престани да говориш глупости и ми помогни!
Прозорецът се отвори лесно и Никол, вкопчена в парчето плат, се плъзна по перваза. Увисна за миг в пространството, после започна бързо да се спуска към земята. Това й отне само няколко минути. Когато тупна на земята под прозореца сърцето й биеше като камбана.
Като й помаха окуражително, Никол повдигна полите си и се стрелна надолу към морето. Имаше намерение да стигне, обратно до пътя, който се намираше надолу по плажа. Доколкото знаеше Ротингдийн беше на не повече от три мили на изток от къщата на Робърт. Трябваше да стигне до него за около час. Там щеше да намери някой, който да отнесе съобщение на лорд Саксън.