След като проследи двуколката на Робърт до къщата, Едуард се помота отвън няколко минути. Не можеше да прецени какъв ще бъде следващия ход. Все още не беше отхвърлил мисълта за убийство и търсеше начин да влезе в къщата. Прикрит под булото на нощта, той наблюдаваше разигралата се сцена — как Робърт пише бележка, как Никол се стрелва през стаята и после бързо се връща на предишното си място. На устните му се изписа демонична усмивка и той изтегли меча. Такава актриса беше братовчедка му. Той леко побутна стъклената врата и за голямо свое удовлетворение установи, че не е заключена. Открехна я леко и се промъкна в стаята, докато Робърт беше излязъл за малко.
Когато чу приближаващи стъпки Едуард бързо се скри зад кафеникавите завеси. Робърт се върна и седна пред камината. Едуард използва този факт. Промъкна се през стаята, опря острието във врата на Робърт и каза меко:
— Не мърдай. Само да мръднеш и ще те убия!
Робърт се стегна, но остана съвсем неподвижен.
— Ти ли си, Маркъм? — попита най-накрая той.
Едуард се изкиска със злобно задоволство.
— Това ти ли си, Маркъм? — имитира го той. Без да отклонява острието, той мина пред Робърт. — Разбира се, че съм аз! Кой друг мислиш, че може да е? Наистина ли си мислеше, че ще оставя Никол да ми се изплъзне така лесно? — Опиянен от успеха си, с трескав блясък в сините очи, той продължи: — Не си твърде въодушевен да ме видиш, нали?
Робърт хладно го погледна, после попита почти учтиво:
— Мога ли да се изправя? Ако ще говорим дълго, предпочитам да стоим по-близо до огъня.
Едуард се втренчи подозрително в него. Като реши, че молбата му е безобидна и усещайки преимуществото в силите, той великодушно се съгласи.
Робърт попита учтиво:
— Кажи ми сега, Едуард, какво точно искаш от мен?
Едуард се изхили, замаян от загубената кръв:
— Ще ти кажа какво искам — каза хрипливо той, като размахваше шпагата. — Искам Никол. Прати да я извикат.
Робърт отпи от чашата с вино без да бърза и след това, когато Едуард заплашително пристъпи напред, захвърли чашата и съдържанието й в лицето му. Докато Едуард извика от изненада и гняв, Робърт се хвърли, сграбчи една от шпагите, кръстосани над камината и бързо я откачи, след това се спусна към съперника си със странен блясък в морскосините очи.
Положението се беше променило тъй бързо, че Едуард все още не можеше да се отърси от шока, когато Робърт стремително го нападна. Късата шпага на бастуна му беше безсилна срещу дългото острие, което другият мъж размахваше без никакво усилие. Това беше като да убиеш впримчен в капан заек, усмихна се на себе си Робърт и заби меча в незащитеното гърло на Едуард.
Едуард издаде слаб, гърлен звук и се свлече на пода. Робърт разсеяно избърса меча си и замислено погледна трупа. Какво, по дяволите, щеше да прави сега с тялото? Шумът на морето привлече вниманието му и той се усмихна. Морето, разбира се.
Но още щом се наведе и започна да влачи тялото на Едуард към отворената стъклена врата, той чу топуркане на приближаващ кон. Напрегнато зачака да отмине, но то спря.
Кристофър нямаше намерение да се отбива отново в къщата на Робърт, но не можа да отхвърли мисълта за Никол. Къде, за бога, беше отишла и защо? Когато наближи къщата на Робърт, той не можа да устои на желанието да задоволи любопитството си.
Влезе, привърза коня си за стълба и видя едрия пощенски кон. Зачуди се какво прави животното тук. Присъствието му пред дома на един джентълмен със сигурност беше твърде странно.
Всичко беше странно, мислеше си нетърпеливо той. Това, че Никол беше излязла без да се обади, че Робърт беше тръгнал нанякъде посред важен разговор със Саймън, а сега и този неоседлан кон, по тялото на който все още имаше привързани части от впряг. С нараснало любопитство той приближи животното и прекара опитно ръце по широкия му гръб. Беше влажен. Явно е препускал доста, реши той. Потупа животното още веднъж и тъкмо се отправи към предната врата, когато забеляза обилната светлина, която струеше от едната й страна.
Беше очевидно от силата на светлината, че има отворена врата и след кратко колебание Кристофър тръгна по същата пътека, по която беше минал Едуард. Спря точно пред яркото петно, вперил поглед във всекидневната.