Кристофър се усмихна широко, докато се ръкуваха и подхвърли:
— Повярвайте ми, имаше моменти, когато си мислех, че и двамата трябва да сме побъркани, за да се впуснем в такъв план! — После, неспособен да се сдържа повече, възторжено добави: — Стана, Джейсън. Вече не знаех какво да правя, почти бях сигурен, че съм се провалил, когато нещата се подредиха чудесно. Прочетете сам. — Той подаде записката на Джейсън, седна небрежно на крайчеца на бюрото и добави: — Не е кой знае какво, но е все пак доказателство, че ще ни нападнат и ни дава част от тъй нужната информация.
— Хм-м, да, да, разбирам какво имате предвид — рече Джейсън, докато набързо преглеждаше кратките факти от бележката. — Всъщност, точно на това се надявах. Трябва веднага да я отнеса на Клейборн. През тези няколко месеца той почти се побърка. А и вестниците не съобщават кой знае какво. Едва ли не всеки ден чета за надвисналата заплаха за нападение над Ню Орлианс, а сякаш нищо не се прави, за да се подготвим. Градът е все още в плачевно състояние що се отнася до отбранителните сили.
— Тогава явно нищо не се е променило, докато ме е нямало тук — отбеляза разочаровано Кристофър.
— О, не бих се изразил така! — отвърна Джейсън, усмихвайки се леко. — Случиха се някои неща. Джон Армстронг се оттегли от поста секретар на военното министерство и Монро пое неговия пост. Като изключим, че опожариха Вашингтон, не бих казал, че сме се справяли зле през изминалите месеци. Има още една новина, която пропуснах да ви съобщя — генерал Рос е мъртъв. Беше убит през септември при нападението на Балтимор. Е, показахме си зъбките, доколкото можахме.
Кристофър въздъхна:
— Сигурно сте прав — но перспективите не са окуражаващи. Не забравяйте, че мирните преговори в Гент се развиват с бързината на костенурка, а и що се отнася до Гент, не бих възлагал особени надежди за бързо разрешаване на проблема.
— Съгласен съм. Но вижте, с тази записка ние със сигурност ще успеем да убедим Андрю Джаксън, че Ню Орлианс наистина е в опасност. А успеем ли веднъж да го убедим, той и армията му ще бъдат тук. Джаксън няма намерение да остави британците да превземат Луизиана.
Кристофър го изгледа скептично:
— Надявам се да сте прав. Междувременно какво мислите да правим?
Джейсън се облегна в креслото си.
— Искам да дойдете с мен, когато отида да дам тази записка на губернатора — каза той след известно колебание. — Тъй като вие самият сте набавил тази информация, мисля че ще е най-честно да отдадем дължимото на тези, които имат заслуга затова. А което е по-важно, губернаторът има нужда от подкрепата на всеки способен човек.
Кристофър го погледна озадачено.
— Надявам се, че знаете какво вършите. Преднамерено пробутвате опърпан пират като мен на губернатора. Не се ли опасявате, че ако той узнае за връзките ми с Лафит, това ще подбие реномето ви пред него?
На лицето на Джейсън се изписа странен израз и той каза провлачено:
— Скъпи приятелю, един хаймана като вас, трудно може да ме компрометира! А и голяма част от ползата, която губернаторът има от мен се дължи точно на факта, че познавам такива опърпани корсари!
В погледа на Кристофър затанцуваха насмешливи пламъчета.
— В такъв случай аз съм на вашите услуги, сър!
Незабавно беше уредена среща с губернатора. През цялото време, докато гледаше как Клейборн чете записката, Кристофър се чудеше дали информацията, която се съдържаше в нея го успокоява или тревожи още повече. Когато Клейборн я прочете, лицето му доби каменно изражение. Той я остави върху старателно полираната повърхност на бюрото. Скръсти спокойно ръце и погледна със светнали очи двамата мъже, които седяха пред него.
— Добре — произнесе бавно той, — ако това не размърда Джаксън, не зная какво би могло да го стори! Надявам се той да осъзнае, че британците се канят да нападнат точно Ню Орлианс, а не Мобил. — Мекият вирджински акцент се усещаше в гласа на Клейборн дори след единадесет години, прекарани в Ню Орлианс. — Аз лично смятам, че нападението ще бъде откъм брега.
Нито Кристофър, нито Джейсън биха могли да добавят кой знае какво към това, което той вече знаеше. След няколко минути учтив разговор двамата мъже напуснаха дома на Клейборн.
Дъждът беше престанал, но след като погледна надвисналото над тях синьо небе, Кристофър отбеляза:
— Ако побързаме, можем да се приберем преди следващия порой.
Джейсън изгледа враждебно дъждовните облаци, които се събираха над главите им и се съгласи:
— Като гледам небето, може и да ни се наложи да поплуваме, mon ami! Пък и смятам, че засега сторихме каквото можахме. Щом науча нещо ще ви уведомя. — Джейсън се поколеба и на лицето му се изписа дяволито изражение. — Бихте ли имал нещо против да вечеряте с мен и Катрин в четвъртък? Случиха са някои неща из Ню Орлианс и ми се иска да ги обсъдим. Сега не е подходящо, а и аз не съм свободен довечера.