Без да обръща внимание на няколкото капки дъжд, Кристофър погледна загрижено Джейсън:
— Важно ли е? Нещо, в което и аз трябва да се намеся?
Другият мъж отново се поколеба за миг и Кристофър усети, че той крие нещо. Но преди да успее да го попита направо, Джейсън каза:
— Може да сметнете, че е важно и да се почувствате задължен да сторите нещо. — Тъй като Кристофър смръщи вежди, Джейсън добави: — Не искам да се правя на интересен. Трябва да бъда искрен, в момента нямам време да навлизам в подробности. Може и да го чуете преди да ви го съобщя, но ви моля да бъдете благоразумен и да не се палите. Нали знаете, че креолските сплетни и слухове не винаги казват истината.
Кристофър издаде упорито брадичката си напред и присвивайки лешниковите си очи, промърмори:
— Може и да не искате да се правите на интересен, но точно това се получава, и то дяволски добре!
Пълните устни на Джейсън се свиха в бегла усмивка:
— Зная, скъпи приятелю, зная, но ще трябва да потърпите. Разбрахме се, нали? Ще дойдете ли на вечеря в четвъртък?
— Можете да бъдете сто процента сигурен, че ще дойда.
Джейсън се сбогува и Кристофър тръгна бавно към къщи. Мислеше си за Никол. Толкова пламенна, тъй порочно омайна, тъй пагубно красива! Навярно мразеше дори мисълта за него, но той не желаеше друга жена — поне в момента, побърза да се успокои Кристофър. Не искаше и да си мисли, че може да изпитва същото и през следващите няколко седмици… а може би и месеци?
Той категорично отказваше да мисли за по-далечното бъдеще. Не беше се тревожил за друга жена, защо трябваше да го прави сега?
Както можеше да се предположи, Никол нямаше никакво намерение да чака „да види какво ще стане“. От една страна беше ядосана, а от друга безпомощно съзнаваше, че най-много бе копняла именно да бъде с него. Но не на такава цена, мислеше гневно тя, не и да я метне на рамо като парче месо и да я понесе към срама и унижението.
Ако имаше право на избор, ако сама бе решила да замине с него, ако беше казал „Ела“ и го бе последвала по своя воля, нямаше да се чувства така унизена. Срама и позора бяха нещо, което с радост би понесла, ако Кристофър й беше дал правото на избор.
Не си направи труда да скрие чувствата си и чак когато забеляза учуденото изражение върху лицето на младото чернокожо момиче, набързо натоварено със задачата да й служи като камериерка, тя се насили да мисли за нещо друго. Усмихна се чаровно и каза:
— Моля те, не се плаши от мен! Аз често съм навъсена и съм в ужасно настроение, но рядко си го изкарвам на прислугата. Я ми кажи как се казваш?
Момичето боязливо измънка:
— Наоми. Господин Сандърсън каза, че ще ви прислужвам, докато успее да наеме камериерка.
Никол наблюдаваше как Наоми сръчно приготвя нещата за ваната и как внимателно изважда една от роклите, които по ред причини бяха останали, когато отпътуваха за Англия. Нямаше причина да се наема друга. Този път тя нямаше да бъде представяна в елитно общество. Да бъдеш метреса — предполагаше, че Кристофър й бе отредил точно тази роля — беше много по-различно от това да си на официално посещение!
Наоми прекъсна размишленията й с вестта, че ваната е готова. Като остави настрани мислите за предстоящата битка с Кристофър, тя се остави да бъде съблечена и отведена до голямата медна вана.
Удоволствието от банята беше несравнимо. След дългите седмици, прекарани в открито море горещата вана я накара да се чувства като в рая.
Никол от седмици не се беше чувствала тъй чиста и отпусната. Тя седеше край огъня в стаята си, увита в голяма, пухкава хавлия, а Наоми решеше дългата й коса. Монотонното, отпускащо движение на гребена едва не я приспа и Никол реши да полегне за малко.
Спа здрав сън. Няколко часа по-късно, когато се събуди, в тъмната и тиха стая влезе Наоми със запалена свещ в ръка.
— Да? Какво има? — попита тя.
— О, мис, не исках да ви събудя. Господарят Кристофър само искаше да разбере дали още спите.
— Не си ме събудила. Тъкмо се канех да позвъня за тебе — излъга Никол.
Уверила се отново, че обслужването на мис Никол щеше наистина да се окаже приятна работа, Наоми запали лампите и с готовност и умение се зае да облича новата си господарка.
Предварително подготвената рокля беше от мек муселин в много приятен бледозелен цвят.
Не си беше оставила други обувки и загледана в босите си крака, си припомни с болка онази вечер на Бермуда. Колко различно щеше да е бъдещето и, ако бе последвала съвета на Алън, с тъга си помисли тя.