Проблемът с липсващите обувки бе разрешен. Тя обу малко смачканите чехли от бронзова коприна, с които беше дошла. Един небрежно метнат на раменете шал довърши тоалета й и Никол се спусна по стълбите към главния салон.
Кристофър се оказа там, слязъл преди нея, както очакваше. Това, което не очакваше бе удоволствието и едновременно с това болката, преминали през нея, като го видя да стои небрежно облегнат на камината.
Вдигайки поглед от пламтящия огън Кристофър учтиво се поинтересува:
— Добре ли спа?
— Да. Едно истинско легло бе голям разкош след удобствата, подсигурени от капитан Бейкър — отвърна му Никол със същия тон, несигурна нито в себе си, нито в настроението му.
Той изглежда се чувстваше доста добре, но мургавите му черти бяха неразгадаеми. Приближи се до нея и учтиво я поведе към един стол. Тя се поколеба, после реши, че също може да се държи като него и се настани на предложеното й място.
Движенията на двамата бяха забавени, речта им отмерена, като на непознати, срещнали се за първи път. Кристофър попита учтиво:
— Би ли искала чаша шери? Струва ми се, че разполагаме с доста време, преди да сервират вечерята.
Почувствала се като кукла с изрисувана на устните усмивка, Никол тихо прошепна:
— Да. Чудесно ще е да пийна нещо.
Кристофър отиде до сребърния поднос с напитките и й сипа от бледожълтата течност. И двамата мълчаха. Все още в мълчание, той се приближи до нея и й подаде чашата. Пръстите им се докоснаха. И двамата реагираха като ужилени. Ръката на Кристофър веднага се дръпна, а Никол едва не изпусна чашата.
Тишината стана непоносима. Всеки чакаше другия да направи първото движение, да изрече първата дума. Никой не го направи.
Мълчанието им се усещаше като трето присъствие в елегантната стая и, колкото повече време течеше, толкова по-неудобно се чувстваше Никол.
Кристофър се беше върнал на мястото си до огъня, бе вперил поглед в пламъците и отпиваше от брендито. Накрая той реши да се обърне с лице към нея, като каза подигравателно:
— Е? Нямаш ли какво да кажеш? През изтеклите няколко минути очаквах да ме поразиш с острия си език.
Никол се стегна. Топазените и очи заблестяха. С усилие се овладя да не направи точно това, което каза той. Вместо това му отговори със същия тон:
— Словесните двубои с тебе няма да доведат до никъде. Надявам се, че съм надживяла част от глупостта си и нямам намерение да споря.
Едната му гъста, черна вежда се повдигна присмехулно нагоре.
— Сигурен съм, че имаш какво да кажеш. Може би ме осъждаш за действията ми?
Никол се изправи и много решително постави чашата си на близката маса.
— Да, имам какво да кажа и по-точно, искам да задам един въпрос. Позволено ли е? — поинтересува се тя със сарказъм в гласа. След като Кристофър рязко кимна, тя заяви направо: — Какво смяташ да правиш с мене?
Очите на Кристофър я пребродиха цялата, от бронзовите пантофки до косата. Погледът му галеше, спрял се малко по-дълго на високата гръд, на блестящите, тъмни коси, преди отново да се върне на пълните й устни.
— О, мога да споделя няколко плана, които имам, скъпа моя — прошепна той, — но се съмнявам, че ще се съгласиш. — С очи, впити в нейните, той се приближи, оставяйки само инчове между телата им. — Желая те, Никол — откровено каза той. — Желая те повече от която и да било жена на света. — Златистите очи заискриха от внезапно появилото се желание, докато бързо казваше: — Ти беше склонна да станеш любовница на Робърт. Защо да не бъдеш моя метреса? — Докато Никол стоеше като каменна статуя, с бушуващ в гърдите й гняв, той бързо продължи: — Дадох ти възможност да водиш достоен за уважение живот. Уверих се, че си заела дължимото ти място в обществото, но ти не искаше това. Ти беше готова да захвърлиш всичко, само за да станеш играчка на Робърт. Е, скъпа, ще ти бъде по-добре като моя играчка, а не като негова. Повярвай ми, ще бъда изключително щедър. Само назови цената си.
Топазените очи горяха от ярост, докато тя казваше през зъби:
— Надценяваш чара си! Дори и да умирах и ти да държеше в ръце живата вода, отговорът ми пак щеше да бъде не! Да ти бъда любовница? Ха! Предпочитам да стана проститутка, отколкото да изтърпя прегръдката ти!
Кристофър стисна челюсти и сви устни, ядно протягайки ръце към нея.
— Така казвате, мадам! — изсъска той съвсем близо до устните й. — Така казваш, но тялото ти ми говори други неща!
Устата му брутално се впи в нейната, ръцете му се стегнаха около кръста й, веднага събудили спомени за други споделени мигове. Ако бе продължил да я целува по този жесток начин, тя можеше и да устои, но като че ли усетил, че грубата сила няма да го доведе до никъде, устата на Кристофър се задвижи нежно върху нейната, изисквайки отговор на нарастващата му страст.