Никол взе да се бори отчаяно, за първи път решила да не се поддава на тъмната му сила. Но Кристофър значеше прекалено много за нея. Силните му ръце я притискаха до топлината на собственото му тяло, карайки я да усеща дори през дрехите, колко много я желае. После ръцете му нежно се спуснаха към бедрата й, плъзнаха се по изящния гръб, а устните му я упойваха като наркотик. Никол изстена. Тя се заизвива в ръцете му, борейки се както с него, така и със себе си. Движенията на тялото й само накараха Кристофър да обезумее от страст, подтикваха го да се съедини с нея.
Кристофър замръзна от внезапното почукване на вратата. Като изпсува тихо, той вдигна глава и извика властно:
— Кой е?
— Сандерсън — беше спокойният отговор. — Вечерята е сервирана, сър.
Кристофър се зае да оправя дрехите си, като се сопна:
— Много добре. Веднага идваме. — Обръщайки се към Никол той прошепна полуядосано, полузакачливо: — Изглежда, че този интересен разговор ще трябва да почака! Готова ли си?
Без да го поглежда, оправяща роклята си с разтреперана ръка, Никол каза с твърд глас:
— За вечеря, да!
Кристофър се усмихна.
— Но, скъпа, че за какво друго?
Потиснала желанието си да му залепи плесница, Никол сковано пое към вратите, водещи към трапезарията.
По време на вечерята разговаряха със смешна учтивост. Но и двамата бяха бесни и готвачът остана доста разочарован, след като в кухнята беше върната по-голяма част от храната.
След вечеря Никол послушно се остави да я заведат до салона, в който седяха преди. Кристофър я настани на едно канапе, а Сандерсън й поднесе чаша кафе. Кристофър отново си сипа бренди. След като Сандерсън излезе Кристофър веднага даде да се разбере, че вечерята е била само един кратък отдих.
— Е? — попита той. — Предложението ми е все още в сила. Надявам се, че си имала достатъчно време да го обмислиш.
— Не е имало въобще какво да обмислям. Казах ти преди, ще ти го кажа и сега — няма да стана твоя любовница!
Гърдите й се повдигаха от вълнение и гняв. Тя се изправи и продължи смело с леко разтреперан глас:
— Изненадана съм, че изобщо искаш такова покварено същество като мене. Та нали аз съм една неблагодарница, която е обърнала гръб на прекрасния живот, осигурен ми от тебе. О, да! Нека не забравяме, че съм дъщеря на майка си! А и двамата знаем каква е била тя — лъжкиня, предателка, сладострастница! И, Кристофър, обещавам ти, ако ме насилиш, ще ти покажа точно колко много мога да заприличам на майка си! За бога, пусни ме! Осигури ми кораб до Англия! Изпрати ме далеч от себе си, за да намерим и двамата покой!
При думите й Кристофър побеля като платно. Той каза горчиво:
— Не мога. Мислил съм за всичко това, което казваш. То ме разкъсва ден след ден, нощ след нощ! Но да те оставя да си отидеш, не мога! — Това беше признание, което той не беше искал да прави, признание, което се опитваше да скрие от самия себе си. И побеснял той излезе от стаята, затръшвайки вратата.
Мятайки се в леглото същата нощ, Никол отново и отново си припомняше тези напрегнати моменти, неспособна да повярва на казаното от него. Окуражаващо беше да знае, че Кристофър също усеща тази невидима нишка, която ги свързва толкова здраво. Омразата му към този факт също беше явна. Какво да правя, мислеше си тя нещастно. Да остана? Да се надявам, че след време той ще ме обикне, ако изобщо е способен да обича? Или да продължавам да се боря с него, да го накарам да разбере, че ще бъде по-добре да се разделим?
Нямаше отговор на въпросите й. Тя въздъхна и седна в леглото, убедила се, че няма да може да спи. Не знаеше какво да прави. Нямаше собствени пари и не можеше да се върне в Англия. Къде можеше да отиде. Тогава дойде и признанието — докато обичаше Кристофър Саксън, бягството от него нямаше да разреши дилемата.
Никога не бе преставала да го обича, тъжно си призна тя. Да, беше се опитвала сама да се убеждава в обратното, но никога не бе успявала да заблуди глупавото си сърце. Какъвто и да беше — брутален, арогантен, една минута нежен, в следващата жесток — за нещастие тя го обичаше. Какво можеше да направи с това?
Тя потисна истерично кикотене, когато си помисли за изражението му, ако му кажеше: „Обичай ме! Искай ме не само с тялото си, но и със сърцето! Обичай ме, дяволите да те вземат!“
Но каква беше ползата. Самата тя не беше сигурна, че можеше да прости всичко, случило се между тях. После се усмихна цинично: „Колкото й да се преструваш, щом Кристофър повдигне малкото си пръстче, ти си готова да се хвърлиш в краката му.“ Да, обичаше го, дявол да го вземе!