Изгубена в собствените си мисли, тя подскочи при рязкото отваряне на вратата. Изненадана, видя Кристофър, който леко се клатеше на краката си.
Очевидно беше, че е полупиян. Косата му беше разрошена, дрехите му — в безпорядък. Той затръшна вратата със сила, принуждавайки Никол да се свие и да го изгледа тревожно. Тя прояви голямо самообладание, като си наложи да остане на мястото, отказвайки да се покаже притеснена от нахлуването му. Попита го хладно:
— Какво искаш, Кристофър?
На устата му се появи крива усмивка.
— О, тъкмо сега този въпрос е много подходящ, скъпа — отвърна той със същия тон и перфектно произнесени думи. Той небрежно седна на края на леглото, захвърли сакото си на пода и несъзнателно продължи да сваля останалото си облекло. Произнесе бавно: — Доста мислих за това тази вечер. Какво точно искам?
Никол наблюдаваше с пресъхнала уста как той сваля дрехите си и не смееше да помръдне. Когато Кристофър се изправи, за да разкопчае колана на панталоните си, самообладанието й се пропука, тя попита възмутено:
— Какво си мислиш, че правиш?
Без да изоставя заниманието си, той я погледна.
— А, този въпрос съдържа точно желанията ми. Аз искам теб, скъпа и мисля, че ще те имам!
— Ти си пиян! — обвини го Никол, започнала несъзнателно да се отстранява от него.
— Не. Тук грешиш — отговори той съвсем спокойно. — Пих, изпих много, но не съм пиян. Опиянен съм, може би луд и изпълнен с копнеж по очарователното създание, което не ми дава покой. — Гласът му изгуби част от вълнението и стана по-твърд. — Ето това съм!
Отдръпвайки се инч по инч, Никол нервно преглътна. Никога досега не го беше виждала такъв. Може би не беше пиян, но със сигурност се държеше странно. Той се наведе да издърпа панталоните и Никол бързо постави крак на пода. Но бърза, като змия, ръката на Кристофър стисна китката й.
— Не — тихо каза той. — Ти никъде няма да ходиш. Поне не докато свърша с тебе.
С порозовели от яд бузи тя се задърпа с все сила.
— Дяволите да те вземат, пусни ме! И се махай от стаята ми. — Очите й срещнаха неговите и това, което прочете в златистите дълбини засили отчаяното й желание за битка.
Без да се трогва от действията й, Кристофър само каза тихо:
— Не — и съвсем, съвсем целенасочено смъкна нощницата й.
И дума не можеше да става да му избяга. Без да обръща внимание на ударите, които тя сипеше по главата му и на злобните ритници, насочени срещу слабините му, Кристофър просто притегли голото й тяло в прегръдките си. Лесно намери устните й, пиейки жадно от упойващото им вино.
Мразейки се, Никол усети как собственото й тяло се събужда за чувствената му магия, която разливаше върху нея с целувките си. Ръцете му, престанали да я държат в капан, бяха започнали да галят. Устата му напусна нейната и бавно пропълзя по шията й, по гърдите, което накара Никол да прошепне, почти останала без дъх:
— Не, Кристофър, моля те не прави това.
Той спря и впи поглед в нея.
— Да спра? — промълви той с плътен глас. — Не мога. Казваш, че не ме искаш. Но ти лъжеш, Никол, винаги си лъгала. Ако не ме искаше, това нямаше да се случи. — И ръката му нежно погали гърдите й, чиито връхчета бяха набъбнали предателски от желание. — Нито това! — добави тихо той, спускайки ръка между бедрата й, като нежно взе да гали закопнялата мека плът.
Никол тихо изстена от удоволствие. Беше я срам, но не можеше да устои на физическото привличане на телата им.
Беше същото като през нощта с бурята. И двамата изоставиха съмненията и въпросите. Действителността се състоеше само от докосването и милувката на другия. Не съществуваше нищо друго, освен този свят на топлина и мекота, нежност и грубост — любов и омраза.
Никол не се съпротивлява. Тялото й реагираше дори на най-лекото му докосване. Тя също го желаеше, искаше онова славно освобождаване, което само Кристофър можеше да предизвика. Вече загубила битката срещу него, тя остави ръцете си да опипват и галят мускулестото тяло, притиснато до нейното.
— О, Исусе, Никол — изстена тихо той, когато накрая ръцете й намериха твърдата, пулсираща негова същност. — Ти си вълшебница, любов моя. Магьосница, която има ужасна сила над мен.
Той жадно я притегли към себе си, изпъвайки тяло върху нейното. Ръцете му трескаво се задвижиха по елегантния гръб и се спуснаха към дългите бедра. Стройното, красиво тяло на Никол го влудяваше. Чувстваше се като див звяр, пируващ над плячката си. Искаше я и не можеше да се удържи да не я завладее.