Кристофър просто изръмжа. Хигинс започна да събира разпилените по пода дрехи. След като приведе стаята в ред, той приближи до затворените прозорци и сръчно ги отвори. Погледна навъсеното небе и отбеляза:
— Хм, като гледам тези черни облаци, които са се събрали на хоризонта, мисля, че и днес ще вали. Ако имате намерение да излизате, вероятно ще е по-добре да отложите плановете си.
Кристофър отметна одеялата и отиде до облицованата с мрамор мивка. Той наплиска лицето си със студена вода и промърмори:
— Че откога лошото време може да бъде пречка за мен? А ти понеже гориш от желание да започнеш днешния ден, вземи та свърши нещо полезно и ми приготви дрехи.
Един час по-късно, току-що избръснатият и изкъпан Кристофър Саксън, бавно отпиваше от чаша силно кафе и с безразличие наблюдаваше как Хигинс приготвя дрехите му за деня. Те бяха по последна мода — жилетка от шарена коприна, плътно прилепнали панталони от тънък бледозлатист вълнен плат и дълго тъмнозелено палто.
Той излезе от къщи към девет часа и се разходи до борсата на Масперо. По това време на деня тук нямаше много хора, но той не остана дълго сам. Едва му бяха сервирали кафето, когато Юстас Кроа дойде и седна при него.
— А, и тъй, върна се — каза Юстас вместо поздрав и широката му усмивка разкри два реда ослепително бели зъби. — Знаете ли скъпи приятелю, притежавате влудяващия навик да изчезвате тихомълком, а после все тъй незабележимо да се появявате отново. Къде, по дяволите, бяхте през изминалата половин година? Да знаете какви интересни неща стават из нашия град! — Юстас намигна, докато изричаше последните думи и черните му очи проблеснаха на фона на смуглото лице.
Кристофър повдигна гъстата си, тъмна вежда в отговор.
— О — попита сухо той. — Какво чак толкова? Ново петле, което е най-силно и най-скокливо в боя? Или кон, по-бърз от вятъра? О, това ще да е. Имаш нова четирикрака любовница. — При последните си думи Кристофър се усмихна, а в златистите му очи затанцуваха насмешливи пламъчета.
— Скъпи приятелю, вие ме наранявате! — извика драматично Юстас, а в очите му също проблесна смях. После стана внезапно сериозен и каза — Чухте ли за Лафит? Знаете ли какво го сполетя?
Кристофър замръзна на мястото си.
— Не — рече небрежно той. — Какво прави нашия приятел Жан напоследък?
— Крие се — бе лаконичният отговор. — Достойният родолюбец Патерсън и полковник Рос от Армията разрушиха Баратария. През септември те атакуваха крепостта и я завзеха. Но победата не беше тъй пълна, както се очакваше. Нито Жан, нито Пиер бяха там.
— Пиер? — попита остро Кристофър. — Последното, което чух за него бе, че е в затвора.
— А, да, за известно време, може би — усмихна се Юстас. — Но да сте чувал някога някой Лафит да не е успял да се освободи? — Пиер, заедно с няколко негри, избяга дни преди нападението на Баратария. Въпреки че, според това, което достигна до ушите ми, Пиер е много болен. Жан се укрива. Доминик и няколко други зъзнат в затвора, а Баратария е в ръцете на войската.
Кристофър навъсено попита:
— А Клейборн? Предполагам, че е извънредно доволен от себе си?
— Е, сега ме хванахте натясно, приятелю. Трябва да ви кажа, че в цялата тази работа има нещо загадъчно. — Юстас се наведе поверително напред и каза: — Чух, че всъщност Лафит е писал до губернатора, преди нападението. Поне със сигурност зная, че губернаторът е свикал своите съветници, за да се обсъди важен въпрос. Слуховете твърдят, че Лафит предложил помощта си за отбрана на града, в случай, че британците наистина се опитат да го превземат.
Кристофър изрече с безразличен тон:
— И тъй, Лафит вече не е в Баратария, а хората му са в затвора. Много интересно, драги мой.
— А ти, къде се изгуби през изминалите месеци?
Кристофър подхвърли нещо неангажиращо, като умишлено измести разговора към по-общи теми. След малко Юстас вече му разправяше клюките, които Кристофър слушаше с половин ухо. В мислите му все още се въртяха новините, които чу за Лафит. Той си допи кафето и си тръгна.
Спомни си странното поведение на Джейсън предния ден и с насмешлива усмивка си припомни съвета да не си вади прибързани заключения. Той със сигурност нямаше да чака до четвъртък.
Джейсън имаше среща в дома си, когато няколко минути по-късно му донесоха картичката на Кристофър. Той я погледна с раздразнение, тъй като имаше съвсем ясна представа защо е дошъл. Най-доброто, което можеше да стори е да се срещне с Кристофър веднага.
Леко притеснен Кристофър седна вдървено на червения кожен диван. Възвърнал здравия си разум, той каза хладно, но спокойно: