Лицето на Лафит внезапно се изпъна. В очите му проблясна преценяваща искра.
— Вие ли питате или Вашият приятел Джейсън Савидж? Савидж, който шепне на ухото на губернатора?
Кристофър свъси гневно вежди и изрече с равен тон:
— Мисля, че знаете отговора на този въпрос. Казах ви каква е моята позиция.
— Да, но предвид обстоятелствата, простете ми подозрителността. В края на краищата, не виждам причини да обичам губернатора. Доколкото чух, вие и монсиньор Савидж сте му се обадили вчера. Чудех се дали ще ми разкажете за тази среща?
Кристофър бе забравил, че шпионите на Лафит са едни от най-способните. Хванат натясно, той се втренчи в него, като се проклинаше, че въобще е подел този разговор. Беше изключено да разкаже на Лафит за срещата, а ако пък не стореше това, той никога не би му се доверил отново. А Кристофър инстинктивно чувстваше, че е жизнено необходимо да може да разчита на приятелството на Лафит. Тъй като трябваше да намери изход от неприятната ситуация, Кристофър стисна здраво зъби и изрече:
— Не мога.
За негова изненада Лафит сякаш бе доволен от отговора му.
— Зная скъпи приятелю. Ако ми бяхте казали това, което знаете, никога повече не бих могъл да ви имам доверие. Този, който би издал една тайна, би издал и много други.
— Май сте почнали да гледате доста философски на нещата — рече сухо Кристофър.
Жан се загледа в сключените си ръце и каза бавно:
— Питате ме какво ще правя. Да ви кажа — не зная. Баратария е в руини, склада и корабите ми или са опожарени, или са в ръцете на американците, много от моите хора са в затвора. Но аз не съм победен. Американците не знаят нищо за бегълците, които чакат нарежданията ми на един от островите, нито пък предполагат, че има друг, таен склад за барут и амуниции, до който лесно мога да се добера. — В черните му очи проблесна твърдост и горчивина — Те ще съжаляват, скъпи приятелю, ще съжаляват, че са отклонили предложението ми за помощ.
Кристофър гледаше изписаната на лицето на Лафит решителност.
Това и каза на Савидж, когато се срещна с него по-късно. В момента, в който двамата останаха сами в библиотеката на Джейсън, Кристофър се сопна:
— Видях се с Лафит. За бога, Джексън, от това което знаем съотношението на силите ще бъде три към едно, а вие с Клейборн отказвате помощта на около хиляда души! Лафит естествено не е твърде възхитен от случилото се, но все още може да бъде привлечен на наша страна. А бог ни е свидетел, че се нуждаем от него. Той има на разположение хора и, което е по-важно, склад с барут и амуниции.
Кристофър се бе поколебал дали да каже това на Джейсън, но сметна, че е относително безопасно да спомене за хората и оръжието. Дори би могло да помогне, ако Савидж поиска да чуе плана му. Той попита:
— Бихте ли могъл да разберете, дали губернаторът все още е склонен да преговаря с Лафит? Все още е възможно да превърнем това в наше предимство.
Изумрудените очи на Джейсън проблеснаха и той попита:
— Имате нещо предвид?
— Да. Но зависи от губернатора. — Кристофър свъси чело. — Или — каза бавно той, — от Джексън.
Джейсън поклати решително глава.
— Не е съвсем така. Джексън вече знае всичко за цялата тази работа. Всъщност Клейборн му изпрати информацията, която донесохте по специален пратеник още щом тръгнахме вчера. Това, което можем да сторим сега е да стоим и да чакаме какво ще реши генералът.
Кристофър го погледна кисело:
— То аз май това и правя от месеци насам — каза с отвращение той. — Първо в Англия, а сега очевидно ще правя същото и тук в Ню Орлианс — ще стоя и ще чакам.
Джейсън се засмя:
— Зная точно как се чувствате. Трудно е за всички ни. Знаем, че предстои британско нападение, знаем, че британците правят големи приготовления в Протока, но кога или по-точно къде ще нападнат можем само да гадаем.
— Поне знаем накъде да гледаме — кисело рече Кристофър. — Добре, няма да ви задържам и съжалявам, че се държах толкова грубо сутринта. Тъй като вече обсъдихме ситуацията с Лафит, все още ли желаете компанията ми за обяд в четвъртък?
— Защо не? Не ви поканих само заради Лафит. — В ъгълчетата на очите му проблесна смях и той добави: — Нямам търпение да чуя как Никол е покорила Англия. Кажете ми, добре ли се устрои там, колко красиви млади мъже коленичат в краката й?
Безгрижното изражение изчезна за миг от лицето на Кристофър. О, господи, мислеше ядно той, защо не помислих за всички неудобни въпроси, които ще ми зададат? Нямаше смисъл да лъже. Не бе направил нищо за да скрие присъствието на Никол в дома си, пък и рано или късно, Джейсън щеше да разбере истината.
Когато проговори, гласът му бе спокоен и безизразен: