Някак си трябваше да уреди среща между Лафит и Джаксън… като, разбира се, Лафит трябваше първо да бъде добре подготвен.
Мисълта за новините за Алън Балард, които Лафит му съобщи, не му отне дълго време. Единственото, за което мислеше бе, че Никол ще е доволна.
Тази мисъл го изправи лице в лице с това, което бе отбягвал цял ден — Никол. Той прокле наум, а образа й изплува пред очите му, помете всяка мисъл от съзнанието му. А думите на Джейсън се върнаха като парещи въглени в главата му. — Да се ожени за нея!
Той се принуди хладнокръвно да мисли за това. Защо да не се ожени за нея? Това ще зарадва дядо му. И ако се уреди веднага и тихомълком ще усмири обществения смут, причинен от положението на Никол. Семейство Савидж не биха разпространили факта, че са се оженили след като са пристигнали в Ню Орлианс. Ако действаше бързо, до утре вечер Никол щеше да бъде негова жена. Обяда в четвъртък щеше да бъде първата обществена поява на съпругата му.
Защо да не се ожени за нея?
Тя бе красива, зашеметяваща, всичко, което той искаше на този свят. Вече нямаше значение дали се беше отдала на Робърт или не. О, за бога, мислеше ядно той, ти си отчайващ глупак. Ожени се за нея, смотаняко, но за бога, никога не й позволявай да узнае, колко лесно би могла да те върти около малкото си пръстче. Никога, никога не й позволявай да разбере, че си направил непростимата глупост да се влюбиш. А той беше, призна си страстно, неизкоренимо влюбен в Никол Ашфорд.
Ето! Призна си го, но това не му донесе удоволствие, не му донесе радост, нито облекчение, просто горчивия вкус на поражението. Но щеше да се ожени за нея. И дори може би щеше да се опита да я накара да го обикне.
Всички диви и все пак нежни чувства, които бе потискал, сега бликаха в гърдите му. Каква ирония на съдбата! Той, който се бе смял и подигравал с любовта, който бе отричал, че такова чувство съществува, сега бе станал нейна жертва.
Е, това щеше да се компенсира, мислеше мрачно той. Никол щеше да бъде негова и някой ден щеше да роди детето, което той желаеше. О, да. Образът на една зеленоока дъщеричка израстваше пред очите му. Дъщеря, на която да дари цялата любов и нежност, които нямаше смелост да разкрие пред майка й.
Взел решение, той стана от стола, хвърли няколко монети на масата и тръгна към улица „Дофин“. Щом трябваше да се жени, по-добре беше да уреди нещата. Нарочно реши да не мисли за реакцията на Никол.
Той й предложи с арогантна нетактичност. Не попита Никол дали ще се омъжи за него, просто й каза. А което бе по-лошо, дори не намекна, че тази женитба е нещо повече от удобство. Каза, че това ще зарадва дядо му. Ще й спести неудобството. Че е време да се ожени и да има наследник.
Като не обръщаше внимание на блясъка в очите на Никол, той продължи сляпо да копае пропаст под краката си, като просто изреждаше причините, поради които Никол би трябвало благодарно да се хвърли в ръцете му.
Кристофър не бе единственият, който бе вземал решение този ден.
Никол, която се събуди късно след като той бе напуснал леглото й, също си бе направила някои горчиви заключения. Тя обичаше Кристофър Саксън и го искаше на всяка цена, поне така мислеше. Тази сутрин мислеше с шокиращо спокойствие, че ако той я иска като любовница, щеше да я има. Беше безполезно да вика срещу него, да му крещи, че го мрази, защото щом я докоснеше, тя се разтапяше като сняг на слънце. Бе възможно Кристофър да желае само тялото й, но от време на време през ума й минаваше странната мисъл, че може би той се води от чувства, различни от похотта. Тази мисъл бе успокоителна и повече от всичко друго й помогна да вземе решение. Някой ден той може би щеше да я обикне и тя бе готова да жертва цялото си бъдеще в името на тази крехка надежда.
През целия дълъг ден тя бе обикаляла къщата, чакайки го да се върне, решена да изиграе всичките си козове, да му съобщи решението си преди да изгуби смелост. Съвсем естествено бе нервна, когато малко след мръкване Кристофър най-сетне се прибра. Когато я помоли да отиде при него в библиотеката, устата й внезапно пресъхна. Брадичката й гордо се вирна, раменете й се изпънаха и тя влезе със смела стъпка в библиотеката.
Кристофър стоеше прав, втренчил поглед в огъня, и след като изгледа одобрително елегантно събраните на върха на главата й меки коси и измамно скромната рокля от изумрудена естествена коприна, й каза да седне. За миг настъпи неловка тишина. Никол почувства любопитното усещане, че Кристофър се чувства неудобно, дори нервно.