Кристофър седна до нея на дивана, взе едната й ръка и притисна дланта й към устните си.
— Мисля да се опитам, скъпа моя, наистина мисля да се опитам.
Останала без дъх, Никол не знаеше какво да каже. След миг Кристофър дяволито попита:
— Няма ли да кажеш същото? Че ще положиш усилия бракът ни да върви добре?
— О, разбира се, че искам. — Отвърна незабавно тя, като се наведе към него, а устните й несъзнателно зовяха. Неспособен да се овладее, Кристофър я привлече в силна прегръдка. Устните му потърсиха нейните. Никол щедро му отвърна. Огненото връхче на езика й се плъзна между устните му и с приглушен стон Кристофър отдели устни от нейните.
— Магьосница! — изрече той приглушено. — Не му е времето сега за това. Малко по-късно тази вечер ще видиш. Мога да ти кажа, че нямам намерение да спя сам в леглото си тази вечер, както снощи!
В изумрудените очи на Никол проблясна дяволита светлинка и тя промърмори:
— Защо? Никога преди не те е възпирала липсата на венчална халка.
Кристофър смръщи чело и бавно промълви:
— Признавам, че сам съм си виновен. Тъй като знаех, че днес ще се венчаем някак не исках споменът от вечерта преди сватбата да хвърли сянка върху първата брачна нощ. — После почти срамежливо добави. — Съвсем необичайна сантименталност от моя страна, любов моя, но така беше.
Никол внезапно осъзна, че колкото и невероятно да звучи, зад обичайната студенина, която всички виждаха у Кристофър Саксън, се крие едно романтично сърце. От устните й бликна щастлив смях.
— Кристофър! — изчурулика тя. — Остава да кажеш, че съжаляваш дето се държа толкова надменно с мен в началото.
Той я погледна насмешливо и се сопна:
— Не съжалявам за нищо, което съм ти сторил преди. Единственото, за което изпитвам съжаление в този момент е, че още в мига, в който те видях, не се досетих, че ти си моята съдба и не те заведох при първия свещеник да се венчаем! Щях да си спестя толкова терзания и болка!
Никол не можа да сдържи любопитството си и попита:
— И толкова ли измъчих сърчицето ти?
Кристофър нежно я повали на дивана, надвеси се над нея и приближил дъх до устните й, промълви:
— А ти как мислиш? Първо беше Алън, който ме караше да се въртя и подскачам в леглото, чудейки се дали в този миг не лежите прегърнати някъде. — Нежната, ласкава нотка в гласа му изчезна и той изрече със съвсем друг тон: — После отиде в Англия. Да, за бога, сърцето ми кървеше — от болка, ревност, ярост, омраза. Тъй много изстрадах, дяволче такова!
Лицето му бе придобило каменното изражение, което тъй често беше виждала преди. Погледът му внезапно стана студен и враждебен. Този път тя срещна този поглед без да трепне и пръстите й нежно се плъзнаха по очертанията на устните му.
— Не е имало защо, просто трябваше да ми покажеш по някакъв начин какво чувстваш.
Той се опита да се отдръпне, но Никол обви ръце около врата му:
— Чуй ме, глупчо такъв! — прошепна тя в ухото му. — Никога не е съществувал някой друг за мен, освен теб! Но как можех да ти го кажа? Единствения път, когато се опитах да го сторя, ти запрати думите ми обратно в лицето ми. Бях сигурна, че не изпитваш нищо към мен. — Устните й се извиха в иронична усмивка и тя добави: — Освен известна доза животинска страст.
Сега беше ред на Кристофър да се нацупи:
— Наистина изпитвах голяма доза страст към теб, скъпа моя! Не го отричам. Никога преди това не бях изпитвал желание някоя жена да бъде само моя. Никога не бях чувствал нужда да защитавам жена или да се грижа за сигурността на бъдещето й. Никога преди не бях изпитвал такова разрушително чувство като ревността. Бях в състояние да убия Робърт и всички останали, просто заради това, че те гледат. — Лицето му отново доби каменно изражение и той добави: — Както да убия и теб, когато открих, че в онази последна нощ в Англия си с него!
Погледът на Никол пробягна по лицето му и тя предпазливо изрече:
— Робърт не означаваше нищо друго, освен добър приятел за мен, Кристофър. По-късно, когато узнах какво ти е сторил, го намразих.
Лицето на Кристофър не се промени. Той с нищо не показа, че вярва на думите й и сърцето на Никол се сви от болка. Толкова неизречени неща ги деляха, а той желаеше да говори за миналото. Като потвърждение на думите й, той подхвърли:
— Стига за това. Сандерсън всеки момент ще дойде да ни съобщи, че вечерята е готова. Искаш ли чаша шери или да ти налея нещо по-силно?
Тя неохотно се включи в тона му. Усмихна се с престорена лъчезарност и отбеляза, че би предпочела шери. Гледаше високото, слабо тяло, докато той с гръб към нея си сипа малко бренди. Наля чаша леко златисто шери и за нея. Беше толкова красив, бе й толкова скъп, но тя знаеше, че не могат да забравят миналото. Макар че Кристофър й бе признал любовта си и тя му беше повярвала, знаеше че не беше искал да я обича и че все още изпитва известно подозрение и съмнение по отношение на нея. Чувства, които биха могли да разрушат крехкото начало на пътя по който бяха поели. Дори не бе сигурна дали беше повярвал в думите й, че го обича. Снощи, когато тя изля чувствата си, в очите му проблесна искрица цинизъм. А днес, въпреки че се венчаха и въпреки начина, по който я гледаше, в маниерите му имаше враждебност. Потръпвайки тъжно, тя се чудеше дали той вече не съжалява не само за това, което бе признал предната нощ, а и за тяхната женитба.