Тази мисъл се въртеше в ума й през цялото време на вечерята. Никол справедливо одобри вкусните ястия, които й бяха сервирани. Като дъвчеше последната хапка от пухкавото бадемово суфле, тя се закле пред себе си, че Кристофър ще трябва да посрещне не само истината за собствената й майка, а и тази за Робърт. Защото докато не го стори, те не биха могли да имат тази любов и този брак, които тя би искала — и които бе решена да имат. Бе казал, че не иска духове в сватбеното си легло, е, добре, тя също не би искала!
С решителен блясък в изумрудените очи, тя влезе в главния салон. Надяваше се Кристофър да дойде скоро. Когато след час той все още не се беше появил, тя извика един слуга, за да го попита къде е. Бе леко притеснена от краткото му съобщение, че господарят е излязъл. Раздвоена между желанието да избухне в смях или в гняв, Никол прекара останалата част от вечерта сама. Съвсем естествено се чудеше къде е отишъл мъжът, за когото току-що се беше омъжила.
До десет часа Кристофър все още не се беше появил и тя се качи в стаята си. Мисълта че сега, когато вече бе негова съпруга, той не я иска, че е обречена на безкрайни самотни вечери я потисна. Здравият разум й подсказа, че това е глупаво.
През деня бяха сменили стаята й. Дрехите и личните й вещи, които в момента имаше, бяха преместени в елегантен апартамент, свързан с покоите на Кристофър. При други обстоятелства щеше да се наслаждава на просторните стаи, на дебелия червен килим, на лъскавите бледожълти стени, на пищните кадифени завеси в сапфиреносиньо, но тази вечер това не я интересуваше. Дори топлината на огъня, който трепкаше в лъскавата маслиненочерна камина, не успя да сгрее студенината, която пълзеше по вените й. Тя освободи Наоми почти веднага и, като дори не погледна финото бельо от ефирна кехлибарена коприна, положено изкусително върху сапфирената кадифена покривка тя с горчивина се втренчи в масивната двукрила дъбова врата, отделяща покоите й от тези на Кристофър.
Как се осмелява да ме остави така, питаше се тя с растяща болка. После в съзнанието й се прокрадна мисълта, че щом я обича, не бива да се тревожи затова? Ядоса се на себе си, че е така прибързана в преценките си и с решителна крачка се отправи към леглото. Кристофър е имал основателна причина да излезе. Щеше да й я каже още щом се върне. Здраво се вкопчи в тази мисъл и си наложи да се приготви за сън. Нямаше да го посрещне с гняв и обвинения, поне докато не му даде шанса да погаси съмненията й.
Почти безгрижно тя съблече роклята си и облече кехлибареното бельо. Тя седна на килимчето пред камината и започна да се разресва с рогова четка. Пламъците в камината заиграха в гъстите й, дълги коси, оживиха ги с игрив блясък, превърнаха ги във бурно море.
Така я завари Кристофър, когато няколко минути по-късно тихо открехна облицованата врата. Никол бе окъпана в златиста светлина. Огънят трепкаше по тялото и косите й, позлатяваше кожата й. Кехлибареното бельо искреше като утринна зора, а косите й пламтяха като огнен венец. Дъхът му секна при непринудено чувствената гледка. На светлината на огъня бельото показваше стройното й тяло толкова, колкото и го прикриваше.
Той издаде някакъв звук, който никога по-късно не можа да си припомни. Дали прошепна името й или вратата изщрака при затварянето си… Никол се извърна бавно и го погледна. Ослепителната й усмивка го накара да се почувства странно замаян.
Прекоси стаята за миг и като коленичи на едно коляно, протегна ръка към катраненочерните лъскави коси. С необичайно вълнение в гласа прошепна:
— За бога, толкова си красива! Приличаш ми на езическа богиня! Господи, колко си омайна!
Топлината и нескритата нежност в очите на Кристофър заличиха всичките й съмнения. И тъй като отново е край нея, ръката му нежно милваше косите й, а устните му бяха на един дъх разстояние, тя събра сили да го подпита дяволито:
— Затова ли излезе и ме остави сама цяла вечер? Защото съм тъй омайна?