Веселост проблясна в златистите очи и той рече с насмешка:
— Магьосница! И то хаплива при това! — После седна на един стол край огъня и извади от сакото си тясна правоъгълна кутийка. Подаде я на Никол и свенливо промълви: — Не съм забравил сватбения ти подарък. Всяка булка, дори и тъй набързо венчана като теб, заслужава нещо от човека, за когото се омъжва. Спомен от сватбата. За нещастие не бях помислил за това до вечерята днес. Хукнах да търся златар. Нямаш представа с какво усилие открих тази дрънкулка. Надявам се, че ще ти хареса.
Когато с треперещи ръце Никол отвори кутийката, остана изумена от великолепната огърлица и обеци, които бяха положени в нея. В центъра на златната верижка имаше топаз, шлифован във формата на круша, обграден от бляскави жълти диаманти. Обеците бяха изработени от по-дребни камъни, които щяха да танцуват по страните й, когато ги сложеше.
— Кристофър! — Пое си най-сетне дъх тя. — Това със сигурност е най-красивото нещо, което някога съм виждала.
— М-м, търсих ти рядък камък, но когато видях тези, толкова ми напомниха за блясъка на твоите очи, разбрах, че трябва да ги взема. — Той произнесе тези думи меко, едва ли не на себе си, но Никол го чу. Като остави кутията настрани, се хвърли на врата му.
— Обичам те — каза пламенно тя. — Мисля, че винаги съм те обичала, дори когато бях дете, а ти се държеше тъй грубо с мен. И ще те обичам до последния си дъх.
Кристофър я притисна към себе си, а устните му инстинктивно потърсиха нейните. Тя бе тъй топла и тръпнеща в прегръдките му, както никога преди. Това му подейства като най-разпалващото вино. С приглушен стон, той нежно я положи да легне край огъня. После изпъна стегнатото си тяло до нея. И като човек, който се наслаждава на вкуса на рая, устните му нежно се плъзнаха по нейните, езикът му погали жадно устните й, преди да ги разтвори и да навлезе вътре, да изследва, да докосва, да възпламенява.
С разтреперани ръце Никол смъкна сакото му, после шалчето и уверено разкопча ризата му. Пръстите й сякаш бяха от нажежено желязо, галеха стегнатите гърди, широкия гръб. Панталоните я затрудниха. Пръстите й се оплетоха във връзките и с приглушен смях Кристофър се претърколи. Стана и свали останалата част от облеклото си. После легна гол край нея и насмешливо подхвърли:
— Виждам, че не си събличала много мъже, любов моя.
Думите бяха изречени през смях, но жегнаха Никол. Седна и като отметна от лицето си водопада от разпилени коси, тя твърдо изрече:
— Никога не съм събличала мъж.
Насмешливият блясък изчезна от златистите очи и сякаш подтикван от някаква сила, той остро попита:
— Дори и Робърт?
Никол въздъхна дълбоко и изрече с равен глас:
— Дори и Робърт.
Но той не й повярва напълно. Тя видя как стисна зъби и слаба искрица неверие за миг проблесна в дълбините на очите му. Отчаяна, тя сграбчи раменете му и нетърпеливо го разтърси.
— Кристофър, чуй ме. — Гласът й придоби остра нотка. — Защо ме заклеймяваш преди дори да си чул какво се случи през онази нощ? Никога не сме говорили за това, никога не си ми разказвал как си открил труповете на Робърт и Едуард, нито си ме питал как съм се озовала в къщата на Робърт. — Очите й блестяха от растящия гняв и болка и тя изрече с горчивина: — Как е възможно да твърдиш, че ме обичаш, като ми нямаш доверие? Вярваш ли ми?
Лицето на Кристофър бе безизразно и с ужасяваща преднамереност в движенията, той свали ръцете й от раменете си и каза:
— Много добре, кажи ми какво се случи.
— Да те вземат дяволите! — извика ядно Никол. — Няма! Не и докато си решен да срещаш с предубеждение всяка моя дума! А това е точно така! Много добре познавам това изражение на лицето ти. Вече си решил, че ще те излъжа — забивайки по-дълбоко ножа в сърцето си, тя добави с мек тон, — че съм дъщеря на майка си.
Тези думи сякаш накараха Кристофър да подскочи. Лицето му се сви от болка и с нервен жест, той прокара ръка през черните си коси.
— Не зная вече на какво да вярвам — призна мрачно той. — Обичам те. Желая те. Но не мога да забравя, как някога майка ти едва не ме погуби, това, че ме държеше в прегръдките си и също ми шепнеше, че ме обича. — Той я погледна с неприязън и грубо изрече: — Тя ме научи как да правя любов, как да подлудя една жена, как да я накарам да се моли на един мъж и през цялото време повтаряше, че ме обича. — Той се изсмя дрезгаво. — А после, след като се е разделяла с мен, тя се е срещала с Робърт, разправяла му е същите лъжи, целувала го е със същата страст и плам, както мен, отдавала му се е със същата щедрост. И ти си нейна дъщеря. — Той попита хладно: — Кажи ми, Никол, ти на мое място не би ли се съмнявала поне малко?