За щастие Андрю Джаксън не беше много наясно с британските претенции към Ню Орлианс и беше писал на полковник Батлър, че „ще има разбити носове“, преди да позволи да бъде превзет града. Джаксън направи опасното предположение, че ако има атака, то тя няма да е откъм брега, ще идва от Мобил, затова нареди мобилизация на сухопътните войски.
Джаксън действаше бързо. Нареди да му бъдат изпратени нови войскови части и амуниции. Затвори устието на залива Мобил, като изпрати още войски в Батън Руж. На седемнадесети ноември влезе с маршова стъпка в испанска Флорида, атакува Пенсакола, плени фортовете Сент Роуз и Сент Мишел. Английските гарнизони бяха принудени да се товарят на кораби и да бягат след превземането на форт Баранкас. Победата даде на американците едно удовлетворение, тъй като от дълго време не бяха принуждавали британци да се оттеглят. Почувствал, че е сторил най-доброто Джаксън потегли за Ню Орлианс и зачака евентуално нападение.
Когато дойде новината, че генералът е на път за Ню Орлианс, Кристофър седеше в библиотеката на Джейсън. Той отбеляза:
— Е, това вече е нещо! Може би сега съгражданите ни ще се отърсят от ужасната апатия.
Тъжно усмихнат Джейсън направи коментар:
— Така ли мислите? Заявявам ви, мон ами, имам своите съмнения. Представителите на закона са заети със самите себе си, съветът за обществена безопасност се кара със министерството на отбраната и, въпреки че Клейборн мобилизира милицията, заповедта беше игнорирана от някой, който не желае да служи. Ние сме в окаяно положение и се чудя дали дори такъв великолепен генерал като Джаксън може да промени нещата.
Имаше много истина в думите на Джейсън и Кристофър продължаваше да ги обмисля, когато половин час по-късно се присъединиха към дамите. Никол, която бързо усещаше настроението му му изпрати разтревожен поглед. Въпреки че й се усмихна, Кристофър не можа да я заблуди.
Визитата на семейство Саксън у семейство Савидж беше комбинация от удоволствие и работа. Кристофър и Джейсън се бяха оттеглили в библиотеката да обсъдят последните военни действия, докато Никол и Катрин се радваха на компанията си. Двете жени се бяха сприятелили бързо, защото бяха англичанки и защото бяха омъжени за изключително провокиращи и действени мъже. В началото Никол се притесняваше от Катрин, но скоро откри, че зад външния й вид на строга дама се крие живо чувство за хумор и шокиращо нестандартни идеи. Катрин караше Никол да се отпуска и често я разсмиваше с тактиките си, използвани да овладява властния й съпруг, когото явно обожаваше. Никол се наслаждаваше на факта, че Джейсън беше като глина в малките ръце на жена си и се чудеше дали и те с Кристофър щяха да имат подобни отношения.
След визитата у Савидж Никол и Кристофър седяха в една от по-малките и по-уютни стаи на дома си. Никол все още беше загрижена за Кристофър, затова попита направо:
— Какво толкова тревожно ти каза Джейсън?
Кристофър изненадано вдигна глава от листовете, които четеше.
— Нищо важно, сладка моя. Само някои политически новини, с които не е нужно да пълниш красивата си глава.
Изчерпала търпението си, Никол го изгледа мрачно и каза троснато:
— Не съм глупачка! Защо просто не споделиш с мене какво става?
Кристофър въздъхна, пленен от очарователната гледка, която представляваше тя. Какво да й каже? Нямаше намерение да се отнася с нея като дете и не я обвиняваше, че беше ядосана. Не искаше да говори с нея на тази тема по две причини. Първата беше, че не й се доверяваше. Втората причина беше, че просто не искаше да я тревожи. Той предпочиташе да я заведе в Тибодю Хауз, докато премине опасността. Но знаеше, че Никол щеше да пожелае да остане и той нямаше да може да я спре.
Кристофър се усмихна, стана от стола си и лениво се придвижи до канапето, на което седеше тя.
— Успокой се лудетино — каза той, като се настани до нея и обгърна раменете й. — Съжалявам, ако си мислиш, че се отнасям с тебе като с глупаче, но просто не знаех, че те интересува разговора ни с Джейсън.
Малко засрамена от бързото си избухване тя каза тихо:
— Не искам да бъда съпруга, която си вре носа навсякъде, но ме интересува защо този разговор те обезпокои. Толкова ли е лошо, че се интересувам от тебе? Ти какво би сторил на мое място?
Хванат на тясно и напомняйки си, че скоро всичко щяха да узнаят за това, той й разказа за пристигането на генерала, за предстоящата атака над града. Облегнала глава на рамото му Никол тихо попита:
— Ще участваш ли в сраженията?
Кристофър въздъхна и нежно погали тъмно-огнената коса.
— Да, боя се, че ще участвам — призна той. — Не очакваш да стоя със скръстени ръце, нали?