Тя вдигна поглед към него със заседнала буца в гърлото.
— Ще внимаваш ли?
Галейки бузата й, той прошепна:
— Нима мислиш, че ще рискувам, щом ме очаква такава прекрасна съпруга? — После устата му улови нейната за нежна целувка. Но мекото й тяло беше толкова близо до неговото, че не можа да се удържи. Устните му се втвърдиха от желание и ръцете му нетърпеливо затърсиха копчетата на роклята й.
Никол отвърна както винаги на любовта му, но наясно къде се намираха, тя прошепна до устните му:
— А Сандерсън?
С блеснали от страст очи той обеща с плътен глас:
— Ще счупя врата на всеки, който посмее да отвори тази врата!
Тя тихо се засмя и без да мисли повече се отдаде на желаещото я тяло на Кристофър.
На втори декември в Ню Орлианс пристигна генерал Джаксън и населението се пораздвижи. Апатията изчезна, въпреки че креолите все още не схващаха, че ще се наложи да се защитават. Генералът направи преглед на батальона на града и остана много недоволен от жалката войскова единица.
Кристофър също гледаше тези далеч недостатъчни войни и още веднъж реши да предложи услугите на Лафит.
В първия момент Джейсън беше доста скептично настроен.
— Вижте, знам, че се нуждаем от тези мъже, но какво ви кара да мислите, че Клейборн и Джаксън ще се съгласят?
— Ще се съгласят, защото не желаят Ню Орлианс да попадне в ръцете на британците — каза малко разгорещено Кристофър.
— Много добре — каза Джейсън. — Ще говоря с генерала. Но защо не отидете първо при Лафит?
Кристофър направи тъкмо това отправи се към хижата на Лафит в укрепленията.
— Влизай, мон ами, чудех се кога ще дойдеш да ме видиш отново — весело извика Лафит.
Кристофър се отпусна на един стол и каза:
— Предполагам, че знаеш защо съм дошъл?
— Нека кажем, че се надявам да знам защо си дошъл. Американците имат нужда от мен, така ли?
— Да, дяволите да го вземат! — Забравил всички предпазливи аргументи, с които да убеди Лафит, той настоя: — Ще се присъединиш ли към нас?
Лафит призна с подигравателно вдигнати вежди:
— Но, разбира се! Съмняваше ли се?
Кристофър го изгледа с присвити очи.
— Каква е цената ти? Със сигурност не се ръководиш от чисто благородни цели?
— О, разбира се, че си прав, мон ами — имам цена. — Станал изведнъж сериозен, Лафит каза: — Искам да освободят хората ми, да ми върнат стоките и не желая Клейборн да ми се бърка в работите.
— Нищо не мога да ти гарантирам — призна Кристофър. — Това, което се надявам да направя е да те срещна с генерал Джаксън и сами да си уредите нещата.
Лафит кимна.
— Това е предостатъчно. Чувал съм, че Джаксън не е неразумен мъж… нито пък е в положение да претендира откъде да идват амунициите и въоръжените му хора.
Кристофър се съгласи и след като се увери, че Лафит ще се срещне с генерала си тръгна.
В града започна трескава подготовка за битка. Генералът нареди да се прочистят блатата с брадви. Тъй като Кристофър познаваше тези места, по препоръка на Клейборн бе назначен да отговаря за тази армия от мъже. Работеха здраво и Кристофър беше доволен, че се полагат усилия за защитата на града. Всеки беше зает с нещо. Изграждаха се укрепления, събаряха ненужни, стари сгради. Най-после бяха преценили реалната опасност.
В града Никол наблюдаваше дейността с нарастващо смайване и неудобство. Отчаяно жадуваше Кристофър и се безпокоеше за него. Проклинаше се за глупостта си, знаейки, че той е доволен да се включи в отбраната на града. Предположи, че собственото й бездействие я кара да се тревожи и си призна, че завижда на заетостта му.
Самият Кристофър се върна в града през втората седмица на декември, изморен и раздразнен. Духът му се успокои обаче, като узна от Джейсън, че генералът се е съгласил да се срещне с Лафит. На срещата беше се стигнало до споразумение и беше решено Лафит и хората му да се бият на тяхна страна. Сега определено можеше да бъде спокоен. Оставаше му само да чака нападението.
Никол намираше чакането изтощително. Искаше й се да има малко от бодрия дух на съпруга си.
Дойде новината, че британците се канят да атакуват откъм езерото Борне. Гражданите бяха смаяни и обхванати от паника. Джаксън свика съвещание, на което Кристофър, разбира се присъстваше. Същия ден Никол беше на проба при мадам Колет, недалеч от сградата, в която се съвещаваха. Уговориха се да се срещнат с Кристофър там, след като приключи съвета.
Разговорите продължиха по-дълго, отколкото и двамата бяха очаквали и Никол, изтощена от чакане каза на мадам Колет да информира съпруга й, че си е отишла у дома. Обвита в пелерината си и придружавана от Наоми, тя излезе от шивашкото ателие и случайно се блъсна в спретнато облечен, млад мъж.