Усмихната, тя се дръпна назад и възкликна:
— Извинете ме! Ужасно съжалявам, но не ви видях. — В следващия миг лицето й побеля като платно. Срещу нея стоеше Алън.
И двамата бяха замръзнали. Никой не каза нищо. Алън беше блед като самата нея. Никол несъзнателно постави ръка на гърдите му, като че ли искаше да се увери, че това не е привидение.
— Алън — прошепна тя накрая.
И Алън, след като се огледа наоколо сграбчи ръката й и каза настоятелно:
— Трябва да говоря с теб? Има ли някъде наоколо подходящо място?
Все още смаяна от неочакваната среща и разбирайки какво означаваше това в навечерието на атаката на британците, тя бавно поклати глава. После, поглеждайки мадам Колет промърмори неохотно:
— Предполагам, че мадам би могла да ни предложи една от пробните си.
Не беше това, което искаше Алън, но щеше да свърши работа. И той като Никол беше изваден от равновесие и все още се бореше с шока, че я вижда в Ню Орлианс. Трябваше да я накара да мълчи поне докато се измъкнеше от града и докладваше на командващите офицери за изключително подготвената отбрана.
Алън не беше искал да го пращат да шпионира, но тъй като се оказа единствения, напълно запознат с местността, нямаше как да откаже. Допускаше, че може да бъде разпознат. Но реши, че никой няма да го заподозре. Не беше предвидил срещата си с Никол Ашфорд. Дяволски късмет, помисли си той, само още половин час и щеше да бъде в безопасност.
В същото време Кристофър се приближаваше към ателието на мадам Колет. Той направо се смая, когато видя жена си да разговаря с непознат, млад мъж. После, когато и двамата се обърнаха и влязоха при мадам Колет, очите му се присвиха невярващо. Алън Балард! Какво, за бога, правеше той в Ню Орлианс? На Кристофър му отне само секунда да разбере причината. Той стисна устни, докато се приближаваше до ателието на шивачката.
Собствената му съпруга да разговаря с един шпионин! От това, което виждаше му стана ясно, че не се срещаха за първи път. Може би тази малка кучка непрекъснато снабдяваше Балард с информация. Обхванат от бушуващ гняв Кристофър беше сляп за всичко друго, освен за факта, че Никол беше с Алън.
В първия момент си помисли да отиде да докладва, че при мадам Колет се намират двама британски шпиони. Нека Никол си плати за двойната игра. Но със сърцето си знаеше, че няма да го направи. Каквато и да беше, тя беше негова. Това го преряза като нож. Установи колко бързо се беше оплел в мрежите й. Беше започнал да вярва на демонстрираната й любов, да вярва, че тя е така различна от Анабел, както Робърт от Саймън.
Поколеба се само за миг пред вратата на модния салон. После взе твърдо решение. Никол трябва да бъде предпазена от собствената си измяна. Нямаше да позволи на такива като Балард да я въвличат в заговорите си. Алън щеше да умре, преди да е успял да злепостави Никол.
Кристофър влезе почти безгрижно, решил да се държи колкото е възможно по-естествено, докато стисне Алън за врата. Но плановете му претърпяха промяна. Сложила пръст на уста, мадам Колет го поведе настрани и му съобщи, че съпругата му се е срещнала с непознат млад мъж в предната пробна.
В този момент умът на Никол работеше трескаво. Нито за миг не се беше усъмнила в целта за посещението на Алън в града. Не можеш да му позволи да си отиде, не и когато се досещаше, че той разполага с информация, достатъчна да предизвика смъртта на съпруга й. Не можеше и да го предаде на властите. Твърде ясно си спомняше случая с акулата и знаеше, че няма да има покой, ако стане причина за смъртта на Алън. Трябваше да го принуди да остане в града до края на битката.
С трескаво блеснали очи тя забеляза тухлата за затопляне, която невинно си стоеше в единия ъгъл на пробната. Ако успееше да го удари и да го накара да изпадне в безсъзнание, можеше да го скрие някъде с помощта на мадам. След като информацията му вече нямаше да има стойност, щеше да го освободи.
Алън си мислеше почти същото, с тази разлика, че беше решил да надвие Никол и да я върже, след което бързо да избяга.
Кристофър си имаше собствен план. Трябваше да накара мадам да излезе от салона, докато накараше Алън да замлъкне и единственият начин беше да я изпрати за военните. Те щяха да намерят един мъртъв шпионин, който нямаше да може да обясни нищо.
Но нещата не се развиха според ничий план. Никол бе успяла да грабне тухлата и да я скрие под пелерината си, а Алън се канеше да нанесе страхотен удар върху красивата й глава, когато Кристофър, готов за убийство отвори с трясък вратата.
Алън се обърна по посока на шума и Никол, възползвала се от момента запрати тухлата по главата му. За нещастие не се беше прицелила добре и тухлата се стовари върху гърдите на съпруга й.