Алън изскочи от пробната и Никол изгуби само една ценна секунда да погледне съпруга си. Като разбра, че Кристофър изобщо нямаше да е от полза в момента, тя се втурна след Алън.
Той беше почти до изхода, когато Никол се хвърли отгоре му и псувайки той падна на земята.
За Кристофър, обаче това изглеждаше като бягство и на двамата, само дето тя се бе спънала и бе паднала, повличайки Алън след себе си. Без да губи време той скочи и докато Алън се опитваше да се отскубне от Никол, му нанесе доста силно кроше по бузата. Алън се свлече и доволната Никол го освободи от хватката си.
Кристофър се отпусна на колене, посягайки към гърлото на Алън. Мадам бе имала късмет да срещне двама от патрулиращите и в този момент влезе заедно с тях.
Кристофър се изправи на крака и глухо каза:
— Този човек е британски шпионин. Отведете го и информирайте генерала, че ще му докладвам по-късно.
Никол го наблюдаваше с натежало сърце. Все още не се досещаше какво си мисли той, но когато стоманените пръсти на Кристофър стиснаха ръката й, тя вдигна поглед и с изненада видя разочарованието, недоволството и яда му.
— Но аз… — безпомощно започна тя.
— Млъкни! Не казвай нищо повече, докато не се приберем у дома!
Тя беше безкрайно объркана и се опита да обясни, но той отново каза:
— Казах по-късно!
Докато стигнаха до Дофин Стрийт Никол беше вече побесняла от яд. Не беше възможно Кристофър да си мисли, че тя си е уговорила среща с Алън. Колко обидно и абсолютно смешно! Ако това беше цялото доверие, което й имаше, нямаше да се примири!
Малко по-късно, застанала в средата на спалнята си, тя се обърна с лице към него и настоя:
— Какво ти става? Не искаш ли да знаеш какво се случи?
Кристофър, стиснал чаша бренди в ръка, отговори остро:
— Не. Вече знам какво се е случило и не искам лъжите ти да развалят истината.
— Тогава ми го кажи. Може би има нещо, което не разбирам или не знам.
— В такъв случай, мадам, ще ти разкажа — започна хладно Кристофър. — Този следобед бях тръгнал да се срещна със скъпата си съпруга, когато за мое нещастие я видях да гали открито непознат мъж на улицата. После и двамата се скриха, като котки, направили си малко рандеву. И още повече, мъжът, когото жена ми с такова нетърпение срещаше се оказа английски шпионин. Кажи ми, даваше ли му информация? Затова ли толкова много се интересуваше от това, което правя?
Никол потръпна от погледа му. Това, което си мислеше за нея я караше да се чувства като болна. Тя каза уморено:
— Много добре. Щом вярваш на това, няма да се опитвам да променя мнението ти. Кажи, възнамеряваш ли да ме предадеш на властите? Искам да знам, за да опаковам някои неща.
Спокойното приемане на обвиненията му накара Кристофър да я погледне ядосано и смаяно. Не, нямаше да я предаде, но какво щеше да прави? И наистина ли вярваше на това, което й каза? Като се замисли, вече по-спокойно, разбра, че някои неща, случили се този следобед бяха доста странни. Например, лудостта на тази среща, при положение, че го очакваха всеки момент. И тухлата за затопляне, хвърлена по него. Никой не ги бе предупредил за нахлуването му, тогава какво правеше тя с нея? През ума му премина грозното подозрение, че Алън се е опитвал да прелъсти Никол и тя е защитавала честта си. И, ако беше така…
Кристофър преглътна с усилие, установил, че този път е прибързал с изводите си и е сгрешил. Колебливо каза:
— Никол, аз…
Но беше твърде късно. Наранена повече, отколкото смяташе за възможно, Никол го изгледа враждебно.
— Какво? Да не си се сетил за нови престъпления, които да добавиш към списъка?
— Не. Аз… — заекна той, почувствал с пълна сила огромната си грешка.
Никол го изгледа мрачно.
— Да не би да си размислил? — попита мило тя. След като Кристофър рязко кимна, тя застана пред него побесняла. — Добре, но, дяволите да го вземат, вече е твърде късно! Никога няма да те убедя, че не съм като майка си, нали? Ти си се лепнал за тази фикс идея! По-скоро бих успяла да обърна течението на реката, отколкото да се занимавам с такива като тебе! — Гласът й трепереше и в топазените очи бликнаха сълзи. — Махай се от стаята ми и стой надалече! Точно сега не мисля, че изобщо някога ще поискам да те видя отново.
Кристофър се опита да я докосне, но тя се дръпна ядосано и се хвърли по очи на леглото. Разхлипа се и успя да каже:
— Махай се! Остави ме сама!
Все още колебаейки се, но знаейки, че тя е прекалено много наранена и ядосана, за да го изслуша, Кристофър направи това, което тя искаше. Затвори тихо вратата след себе си.