В един слънчев, мартенски ден Кристофър получи записка от надзирателя си Бартъл. Бележката беше кратка, уведомяваща, че започва пролетната сеитба и трябва да се обмислят някои неща. При други обстоятелства Кристофър би наредил на надзирателя да дойде в града, но сега му хрумна идеята да се преместят в Тибодю Хауз. Може би там, останали сами, далече от града, той и Никол щяха отново да намерят пътя към сърцата си.
Когато малко по-късно влезе в стаята, където седеше Никол, от него се излъчваше решителност и опасна виталност. Никол веднага усети това. Учтивият мъж, който бе заменил съпруга й в последно време бе изчезнал. Сега пред нея стоеше арогантният, вбесяващо привлекателен мъж, за когото се беше венчала.
Със загадъчни, златисти очи Кристофър се взира в нея дълго време. Наслаждаваше се на красотата й и установяваше колко много я обича. Проклета да е тази лисичка, само да я погледнеше и тялото му веднага реагираше. А тя му бягаше от толкова време, с тъга си помисли той. Време беше Мадам да разбере, че не така си е представял семейния им живот.
Почувствала се неудобно от втренчения му поглед Никол стана на крака и все още неспособна да се откаже от надутото си държание, попита хладно:
— Какво има?
Кристофър се усмихна, подпрял се небрежно на стената.
— Какво има ли? — подигра се той. — Няма ли прегръдка, нито сладък поздрав от съпругата ми?
Никол ядосано вдигна глава, забравила на момента за решението си да прекрати отчуждението им.
— Ако си дошъл само да ме дразниш, бих искала веднага да напуснеш стаята.
Кристофър се изкушаваше от мисълта да продължи да я дразни, но като устоя на това желание каза безгрижно:
— Мислех си, че искаш да знаеш, че войната е приключила и възлюбеният ти Алън за сега няма да увисне на бесилото.
Никол не можа да скрие облекчението си, което накара ревността отново да загризе Кристофър. Не му беше лесно да я заведе да го види в затвора, но искаше да й покаже, че я обичаше и й вярваше. Но сега не можеше да удържи разяждащата го от месеци болка и ревност. Гледайки я почти с ненавист, той каза с жестокост:
— Не бих изглеждал толкова щастлив, ако бях на твое място. Той си остава в затвора и ще изкара там най-малко три години. Май обесването е за предпочитане.
Лицето й напълно загуби цвета си. Никол стисна облегалката на стола за опора.
— Нищо ли не можеш да направиш, за да му помогнеш?
— Защо трябва да го правя? — избухна Кристофър. — Той винаги ми е пречил.
Гледайки решително съпруга си, Никол каза бавно:
— Някога той ми спаси живота. Плувахме в една от лагуните на Бермуда, когато една акула… — Тя спря, понеже ужасът от изживяното се върна изведнъж. — Не се налагаше Алън да се хвърля да ме спасява. Но той рискува живота си, заради мене и ако не бе бил там, сега щеше да съществува само споменът за бедния Ник, изяден от акула на Бермуда. Сега разбираш ли защо бих направила всичко за него? Това не е любов — извика пламенно тя. — Това е благодарност! И ти си твърде упорит, за да го схванеш!
Кристофър се вкамени, осъзнал отново докъде го беше довела собствената му слепота. Вместо да гори от ревност, той трябваше да бъде благодарен на Алън, че я е спасил. Беше абсолютна ирония, тъжно си помисли той, че мъжът, който беше смятал за съперник му бе дал Никол.
Никол не успя да прочете нищо по лицето му. Той се отблъсна от стената и каза с безизразен глас:
— Значи трябва да направя нещо за мистър Балард. Та без него ти нямаш да си тук сега!
Тя притеснено го погледа, неспособна да разбере какво се крие зад думите му.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Ами ще поговоря с Джаксън и може би ще измислим нещо. Ще се погрижа за това още този следобед. — Той се отправи към вратата, но преди да излезе се спря: — Това, което исках да ти кажа беше, че в края на седмицата заминаваме за Тибодю Хауз. Моля те, нареди на камериерките си да опаковат нещата, от които се нуждаеш.
Никол кимна в мълчание, несигурна дали новината беше приятна или не. Беше облекчение да напусне Ню Орлианс, но ако запазеха същите отношения, животът им нямаше да бъде лек.
Кристофър нямаше намерение да води празни разговори. Поговори с Джейсън и разбра, че по този начин нямаше да стигне до никъде. Никой не би освободил един шпионин на каквато и да било цена. Но Кристофър не се предаде. Той посети затвора и прекара доста време в оглед на стените и в разговор с един от пазачите, преди да се види с Алън. Ако някой ги наблюдаваше, би си помислил, че между тях се води много странен диалог, по време на който явно се разменят някакви предмети. Но никой не им обърна внимание.