Срещата между Кристофър и Алън беше кратка и до определена степен напрегната. Двамата имаха малко неща за обсъждане и Алън остана със странното убеждение, че Кристофър се интересува повече от стените на килията му, отколкото от самия него. Думите на Кристофър, с които се раздели с него, накараха Алън да гледа смаяно след него. Какво, по дяволите, имаше предвид той като каза: „Надявам се умът ти да е толкова остър, колкото си мисля.“
Тази вечер мадам и мосю Саксън вечеряха заедно за първи път от месеци. Разговорът, макар и вял, все пак беше потръгнал. Но между тях нищо не беше уредено. Кристофър изчезна веднага след вечеря, може би, за да посети някой от клубовете си.
Седнала сама в спалнята си, Никол се гледаше немилостиво в огледалото и се чудеше какво да направи. Трябваше да събори стената между тях. Тя огледа високото си, стройно тяло и се усмихна лукаво. Беше нахално и неморално, но щеше да вкара Кристофър в леглото си и щеше да му покаже без думи колко глупава беше тази конфронтация. Взела това решение, тя се държа спокойно през останалите няколко дни. Вечерта преди заминаването им за Тибодю Хауз, тя изправи гръб и се приготви за битка. Ароматизира ваната си с уханно масло, изчетка косата си, докато започна да искри и внимателно облече ефирна нощница от смарагдена коприна.
Нетърпеливо зачака завръщането на Кристофър. Като чу, че вратата на спалнята му хлопна, сърцето й подскочи. Хвърли един последен поглед в огледалото, внезапно шокирана от прозрачността на дрехата. Решително пое към вратата, разделяща стаите им. С твърда ръка посегна към бравата, само за да се окаже до внезапно отворилата се врата.
Кристофър, в тъмно-златист халат стоеше там, явно толкова изненадан, колкото и тя. После, след като и двете лица се оживиха, той се усмихна и прошепна:
— Вашето легло или моето, мадам?
Никол сдържа смеха си и кръвта й закипя, когато се отпусна в прегръдките му. Разтапяйки се, тя прошепна:
— Мисля, че вашето. Моето има достатъчно спомени, докато твоето още няма…
С блеснали от любов очи, любов, която беше прикривана толкова месеци Кристофър я взе на ръце. Той нежно обеща, докосвайки с устни нейните:
— О, ще му създадем спомени тази нощ, любов моя. Ще направим спомени за цял живот.
Той спази обещанието си. Взе я с такава нежна настойчивост, че тя я запомни за цял живот. Този живот, който щеше да бъде прекаран в любов и нежност.
Понякога, сънливо си мислеше Никол, след като бяха приключили и лежаха доволни и изтощени, понякога е по-лесно да изкажеш нещата без думи, да ги покажеш с действия, с тяло и очи, с…
Не знаеше колко време е спала, но зората все още само загатваше за присъствието си, когато Кристофър грубо дръпна завивките й. Тя го гледаше като пияна, без да разбира защо вече бе облечен.
Той и подхвърли закачливо с усмивка:
— Ставай, мързелано! Имаме да свършим една работа, преди да напуснем града.
— За какво говориш? — оплака се тя, опитвайки, се да мушне глава под възглавницата.
Но Кристофър нямаше намерение да допусне това и я сграбчи за раменете.
— Събуди се! Ставай или никога няма да разбереш какво се е случило с Алън.
Разсънила се веднага, Никол го изгледа. Очите му просветваха весело, а на устните му играеше потайна усмивка.
Той й посочи умивалника:
— Ако побързаш, няма да пропуснеш нищо.
Без да говори тя бързо се изми и навлече бричове и риза, подадени й от Кристофър. Погледна го озадачено.
— Бричове?
— Да, любов моя. Не искам никой да забележи прекрасните извивки на това великолепно тяло.
— Но защо?
— Ще видиш.
След секунди излязоха от къщата и се насочиха през пустия двор към конюшните. Имаше три оседлани коня и озадачената Никол небрежно беше метната върху единия от тях. Яздиха в мълчание по безлюдните улици, като Кристофър водеше третия кон. Умът й се изпълни с подозрения относно намеренията на Кристофър. Стана й ясно защо водеха трети кон с намотано на седлото дълго въже.
— Ти си луд! — изсъска тя.
— Ммм, съгласен съм. Луд съм по тебе.
Тя настойчиво протегна ръка и стисна неговата.
— Чуй ме, Алън е важен за мене, но не искам да рискуваш живота си. Обичам те, Кристофър. Не е нужно да правиш това. Може да те застрелят или и двамата да свършим в затвора.
Кристофър се усмихна с блеснали от вълнение очи.
— Възможно е. На дежурния сержант му е платено доста добре, за да не обръща внимание на това, което става в една от килиите. Разбира се, докато Алън бъде освободен. После трябва да вдигне тревога.
— Кристофър, знаеш, че не трябва да го правиш — ожесточено повтори тя.