— О, трябва, скъпа. Хайде да измъкваме вече добрия Алън от там.
Никол зачака под огромния кипарис, където Кристофър я остави. Тя безпомощно наблюдаваше как той връзва въжето, хвърлено през решетките в килията на Алън. Времето едвам течеше. Първо се показа главата на Алън, после раменете. При знак, даден от Кристофър, тя подкара коня си и неоседланото животно към стената. С периферното си зрение забеляза някакъв войник да се движи зад сградата. Тя хвърли юздите в ръцете на Алън и изсъска:
— Побързайте, вдигнали са тревога!
Повече не изгубиха нито секунда. Алън се метна на коня и тримата препуснаха в луд галоп. Чуха се първите изстрели. Никол с ужас чу как коня й изцвили от болка. Усети как се препъва и пада. За щастие, преди тя да се осъзнае, желязната ръка на Кристофър я метна на седлото пред него.
Препускаха като вятър, оставяйки Ню Орлианс далече зад гърбовете си. Накрая Кристофър даде знак на Алън да се отклони от пътя и се отправиха към обраслите с кипариси блата. Яздиха в мълчание известно време, докато стигнаха сенчесто, прикрито място. Кристофър спря коня и слезе, сваляйки жена си. Той се обърна към Алън и рязко каза.
— На седлото ще намериш дрехи. Предлагам да ги облечеш.
Алън кимна и изчезна в храстите. Появи се след няколко минути, облечен в бричове и добре скроен жакет. Двамата мъже застанаха лице в лице и Никол беше тази, която разчупи мълчанието. Тя се приближи до Кристофър и като постави ръка в неговата, тихо попита:
— Какво ще правим сега?
Кристофър стисна ръката й и я погледна. Нежността, която видя в очите му накара сърцето й да затупти по-силно.
— Тук пътищата ни се разделят — каза той. — Ние отиваме в Тибодю Хауз, а добрият Алън ще се придвижи до Англия. — Той хладно се обърна към Алън: — Ще намериш пари, храна и оръжие в дисагите на седлото. Мисля че мога да оставя на тебе останалата част от бягството.
Алън се усмихна мрачно.
— Така мисля. След като войната е приключила, няма да бъде трудно да намеря кораб за Англия.
Кристофър рязко заяви:
— Чудесно. Би ли ни извинил? Чака ни дълъг път и все още се нуждая от друг кон за съпругата си.
Кристофър се завъртя на пети повличайки Никол след себе си, но тя му отправи умолителен поглед. Освободи ръката си и изтича при Алън. Обви с ръце врата му, прегърна го нежно и тихо каза:
— Нека бог да е с тебе, приятелю. Може би ще се срещнем някой ден.
Нежно поставил ръка на огнената й коса, Алън се съгласи:
— Може би. Бъди щастлива, Никол.
Тя му подари една ослепителна усмивка и после бързо изтича при съпруга си, който независимо от добрите си намерения имаше много мрачен вид. Никол леко докосна бузата му и на устните му се появи тъжна усмивка. Кристофър скочи на седлото и качи Никол зад себе си. Алън също беше вече на коня, когато попита:
— По кой път да мина, за да избегна патрула?
Кристофър посочи на изток. Разделиха се без други разговори. Кристофър и Никол яздеха бавно и безгрижно, а Алън се впусна в галоп на изток. Малко но късно Кристофър спря коня, слезе и свали Никол на земята. Седнаха на един повален дънер.
Като държеше ръката й в своята и я гледаше с любов той каза направо:
— Въпроси?
— Един — каза тя с усмивка. — Защо?
Той се поколеба, после призна:
— Самият аз не знам. Но мисля, че исках да му върна живота, понеже е спасил твоя и се опитвах да ти покажа колко много те обичам… да ти докажа, че не вярвам на онези неща, в които те обвиних. И най-вече, за да кажа прости ми, прости ми, че бях такова глупаво магаре, както с право ме наричаше.
Никол стеснително прошепна:
— И никога повече няма да бъдеш такъв?
Кристофър й хвърли преценяващ поглед.
— На това не мога да отговоря. Мога да ти кажа, че ще се опитам да не си правя сам изводи, ще те изслушвам, но не обещавам, че няма да ми се случи да бъда арогантен. Това, което мога да обещая е, че ще те обичам до смъртния си час. Ти си в кръвта ми, Никол, като сладка магия, в чийто плен искам да съм вечно.
Очите й бяха впити в неговите и от тях искреше любов, която го изпълваше с доволство.
— А миналото? Майка ми?
Лицето му се стегна.
— Миналото е зад нас. Тук също сгреших. Ти изобщо не приличаш на Анабел. — После гласът му стана по-плътен и той бавно каза: — Не мога да каже, че бъдещето ще бъде само от целувки, не съм човек, с когото се живее лесно. Не мога да те накарам да повярваш, че ще се превърна в перфектен съпруг, но, Никол, нека опитам. — Той внезапно я притисна до себе си и потърси с устни нейните. — О, господи, наистина те обичам… и това е всичко, в което съм сигурен.
Но то беше достатъчно. След време миналото щеше да бъде напълно изличено и, въпреки че предстоящите дни щяха да бъдат изпълнени с бури, страст и огън, Никол не би ги заменила за цялото спокойствие на света.