Наистина беше шкаф, но Алън нареди на корабния дърводелец да направи известни подобрения. И така Никол вече притежаваше малка стаичка, която събираше хамака й и една тапицирана с кожа ракла, приютила личните й вещи. Месеците минаваха и тя често изразяваше благодарността си, че Сейбър бе приел предложението на Алън.
Слънцето започна да става прекалено горещо, за да продължава да лежи неподвижно на пясъка. Никол се изправи и бавно закрачи към края на брега. Страхът от акулите я беше напуснал и тя продължи да върви, докато водата стигна до кръста й. После заплува сред примамливата синева. Продължи да плува, докато се почувства уморена и лениво се отправи към плитчините. Като си мислеше, че никой не я наблюдава, тя беше толкова естествена и безгрижна, колкото могат да бъдат само младите. Изправи се засмяна, вдигайки лице за целувката на слънцето. Синьо-зелените води се въртяха около стройните й бедра като великолепна одежда от бляскав сатен. Но Никол не беше сама.
Мъжът, който стоеше омагьосан от гледката беше скрит от сочната зеленина на тропическата гора. Той не помръдваше и не издаваше нито звук. Озадачен и смаян, той можеше само да се взира в смеещото се момиче във водата, да се наслаждава на тъмнокестенявите й коси, покриващи раменете й като самурено наметало.
Никол бе израснала и бе станала високо, стройно момиче. Беше с изящна конструкция, красиво заоблени рамене и висока, горда, щръкнала гръд — не похотлива, но все пак много женствена. Оглеждайки тънката талия и изящно заоблени бедра, наблюдателят се чудеше саркастично как някой би могъл да бъде в неведение за истинския й пол! И, когато тя излезе на брега, с дълги, гъвкави крака, проблясващи в мокрозлатисто на слънцето, дъхът му спря от великолепието на издължената й красота. Гладката кожа с прасковен цвят беше безупречна, а пълните й, знойни устни събуждаха желанието му да я грабне в прегръдките си и да опита съблазнителния им вкус. Тъкмо пое напред, когато един звук, идващ от лявата му страна го накара да спре. Веднага разпозна мъжа, който излезе на плажа.
— Мътните да те вземат, Ник! Колко пъти трябва да те предупреждавам? Някой може да мине оттук и да те види!
Изненадана, Никол вдигна тревожен поглед, но като видя кой е, се усмихна.
— О, Алън, вдигаш прекалено много пара. Корабът е на другия край на острова и мъжете никога не напускат града. Прекалено заети са с рома и проститутките. Защо, за бога, ще идват толкова далече?
— Не разчитай на това! Някой може да го направи и тогава наистина здраво ще загазим. Непрекъснато ти повтарям, когато ходиш да се къпеш да ме уведомяваш, за да мога да те пазя.
Без изобщо да се притеснява от голотата си Никол направи гримаса и изръмжа.
— Мисля, че се безпокоиш прекалено много.
Алън възмутено поклати глава.
— Не мисля, че ти си наясно с риска, който поемаме. Облечи си някакви дрехи!
Никол добродушно обу дългите, памучни панталони и без да губи време да овързва гърдите си, навлече грубата бяла, ленена риза. — Ето, доволен ли си? — предизвика го тя.
На лицето му с тъмен тен се появи усмивка и с блеснали, сини очи той се засмя.
— Да, доволен съм. Но мисля, че съм мъж и те предпочитам в предния вариант. Ела тук сега и ме остави да оправя тази твоя оплетена грива!
Никол послушно се приближи до него. Той се настани удобно върху една издадена част от скалата, заобикаляща залива. Накара я да коленичи пред него и се зае с косата й. После немилостиво я издърпа на гърба й и я стегна в опашка. След като свърши, той се изправи и протегна ръка, за да й помогне да се вдигне на крака. Като се вгледа в тези огромни, приличащи на топази очи, чиято тъмнина се подсилваше от гъстите, черни ресници и златист тен, Алън притеснено се зачуди колко ли дълго щеше да продължи този маскарад. Устата й беше прекалено чувствителна и пълна, за да принадлежи на мъж; носът й, със своята чиста линия, нарушена съвсем слабо в края, където леко се вирваше нагоре, също беше чисто женствен.
Фактът, че изглеждаше с около три години по-млада от възрастта си, помагаше в значителна степен. Алън си помисли, че един изтънчен младеж на петнадесет би могъл да прилича на Никол. Усмихна й се, но не можа да се въздържи и попита сериозно.
— Никол, колко дълго мислиш да носиш тази дегизировка? Рано или късно трябва да сложиш край на това. Нали нямаш намерение да се превърнеш в стара мома?