Никол повдигна едното си рамо и извърна очи от настоятелния поглед на Алън. Докато се взираше в океана, примижала на слънцето, тя бавно заговори.
— Ако направя както ти искаш и се върна в Англия, няма да постигна нищо друго, освен да понеса отложената си с пет години присъда. Семейство Маркъм ще продължат да контролират както личността ми, така и парите ми. Имам две възможности — да чакам, докато навърша двадесет и една години или да се омъжа. — Тя се обърна към него и закачливо го попита:
— Ще се ожениш ли за мене, Алън?
Алън безпомощно я гледаше, изгубил ума и дума. Никол, като видя изражението му, се заля от смях.
— Виждаш ли — нямам друг избор, освен да чакам да навърша необходимата възраст.
Алън се опита да обясни, но се улови, че заеква пред развеселените очи на Никол. Самоувереността й често го притесняваше. Тя не притежаваше нито капчица женски подход. Мислеше ясно и практично като мъж и понякога Алън отчаяно се чудеше дали съзнаваше, че беше жена. Той не беше влюбен в нея, но наистина много я обичаше. Отнасяше се с нея като с по-малък брат и дори на него понякога му беше трудно да си припомни, че разговаря с жена. Но в случаи като сегашния, той беше изключително наясно, че Никол беше жена, при това млада жена с добро потекло, със семейство в Англия, което сигурно се чудеше каква е съдбата й.
Никол не се преструваше. Беше пряма и всички женски капризи и превземки й бяха чужди. Той се усмихна при мисълта за това, какъв ефект би имала първата й поява в лондонското висше общество. Щеше да ги смае с цветистите си моряшки изрази и псувни, научени през петте години живот в морето. Алън я прегърна през раменете и я поведе по пътеката, минаваща през гората.
— Млада госпожице, знаеш, че щях да се оженя за тебе, но много се страхувам, че ще ме поведеш в такъв лудешки танц, че ще отида в гроба много преди да съм го планувал.
— Бих искала да можеше да се ожениш за мен, Алън — бавно каза Никол. — Сигурен ли си, че не можеш да го направиш? В крайна сметка ние се разбираме възхитително и знам, че ти можеш да се справиш със семейство Маркъм.
Алън само поклати глава на подмамващата нотка в гласа й.
— Никол, Никол, какво необикновено момиче си ти! Не си ли мечтаеш да се влюбиш?
Учудването я накара да се спре и да се втренчи в него.
— Но аз те обичам! Обичам те повече от всеки друг на този свят! — запротестира тя.
Алън нежно й каза.
— Това е друг вид любов, Никол. Някой ден ще разбереш какво съм имал предвид. Ще бъдеш на ясно, че това, което изпитваш към мене не е достатъчно.
Алън лекичко я перна по носа.
— Не се тревожи за това — нежно й каза той. — Забрави го! Скоро ще разбереш за какво говоря, веднага, след като те облека в подходящи дрехи.
Склонна да спори Никол отвори уста, но Алън решително я избута напред и тя неохотно тръгна по пътеката.
— Хайде, млади Ник, имам изненада за тебе. Надявам се да ти хареса.
Те бавно се изгубиха от погледа на наблюдаващия ги и след няколко минути мъжът излезе от прикритието на зеленината. Въпреки, че не бе успял да чуе разговорът им на брега, той внимателно бе наблюдавал интимното им държание. Изваяните му устни се разтеглиха в неприятна усмивка, като си помисли мрачно, че младият Ник не беше единственият, който получаваше изненади!
ТРЕТА ГЛАВА
Никол и Алън, в пълно неведение, че са били наблюдавани, продължиха да вървят по тясната, прашна пътечка през избуялата, тропическа зеленина. Стигнаха до мястото, където гората свършваше и се появяваха видими следи от човешко присъствие. Те пресякоха полето и стигнаха до малка, едноетажна, варосана къща.
Къщата принадлежеше на шотландеца Идън Макалистър. Алън се беше запознал с него по същото време, когато Сейбър бе открил прелестите на Луис Хантлей, единственото дете на работодателя на Макалистър. И докато Сейбър лениво ухажваше Луис между Алън и Макалистър се зароди дълбоко приятелство. В следствие на това щом „Ла Бел Гарс“ пристигнеше на Бермудите и Алън се освободеше от задълженията си на борда на кораба, той прекарваше времето си с Макалистър, в повечето случаи заедно с Никол.
На хитрия шотландец не му трябваше много време, за да разгадае тайната, която Никол и Алън се опитваха да опазят. Но щом като хубавото момиче искаше да се прави на момче, на него какво му влизаше в работата.
Но за разлика от него Марта, жена му, дребничка и миловидна квартеронка, а също така и камериерка на Луис не беше на същото мнение. За нея това беше неприлично. Въпреки неодобрението си Марта притежаваше добро сърце и тайно се възхищаваше на хладната дързост на Никол. Когато Алън се обърна към нея за помощ, тя беше повече от благосклонна да се включи в плана му.