Никол изпитваше наслада от всеки миг. Единственото й разочарование беше, че майка й, Анабел, посрещаше гостите в градината, вместо да остане на стъпалата заедно с тях. Но в този великолепен ден това беше дреболия и Никол я прогони от съзнанието си.
Празненството имаше голям успех. Ухаещите на рози градини бяха окупирани от членовете на най-богатата английска класа. Между тях обикаляха слуги в ливреи, с гигантски подноси, пълни с изкусителни освежаващи напитки. Под величествените дъбове и разлистени лешникови храсти имаше изискани бели маси и столове за онези, които биха искали да поседнат на сянка и да обсъдят присъстващите.
Никол и Джайлз преминаваха от една група на друга, наслаждаваха се на вниманието, което получаваха. Това беше първото им празненство с възрастните, и затова се държаха учудващо добре. Учудващо наистина, тъй като всички в околността знаеха какви палави малки дяволи са близнаците Ашфорд.
— Няма дори намек за нещо осъдително в поведението на двамата — надуто отбеляза полковник Игълстоун. — Но… какви неприятности могат да причинят те! Разказах ли ви за случая с лисицата, която бяха уловили и бяха пуснали в кокошарника на лорд Саксън? Малката Никол е най-безразсъдната хаймана, която някога съм виждал. Няма и седмица откакто се покатери до върха на стария орех пред входната ни порта! Това едва ли е благопристойна постъпка от страна на една млада дама!
Никол, която се приближаваше към полковника и мисис Игълстоун, чу коментара и за момент бе обхваната от гняв. Но изведнъж внезапният гняв изчезна и тя каза весело:
— Добър ден, полковник Игълстоун, мисис Игълстоун, пасторе и мисис Самъртън.
— Колко си красива днес, миличка — бързо каза мисис Игълстоун.
Понеже мисис Игълстоун беше най-близкото същество на близнаците, след евентуалната им баба, която липсваше, Никол веднага забрави коментара на полковника. Въпреки това тя не остана дълго при тях. Видя баща си да стои сам в ъгъла на къщата и се втурна към него. Той разсеяно обви с ръка крехките й рамена и я привлече към себе си.
— Щастлива ли си, кукло?
— О, да… но малко се поуморих да се усмихвам на всеки и да бъда толкова добра. Няма ли вече да си вървят?
Ейдриън се разсмя на висок глас.
— Колко тактично! Същинско ехо на моите чувства!
Като се огледа наоколо, той неочаквано попита:
— Къде е майка ти? Не съм я виждал от няколко минути.
— Мисля, че се разхожда в розовата градина заедно с мистър Саксън. Поне там я видях за последен път.
Никол с изненада усети как тялото на баща й се стяга и любопитно вдигна поглед към лицето му. Внезапно то бе станало мрачно. После той се засмя със странен глас и каза:
— Чудесно! Защо не отидем да ги потърсим?
Тъй като нищо не би й харесало повече от това да види заедно очарователния си баща и красивата си майка, тя щастливо се упъти в избраната посока.
Откриха Анабел в компанията на Робърт Саксън в края на градината. Анабел, облечена в рокля с висока талия от мек, памучен зелен плат, с деколте, разкриващо пищната й гръд много повече, отколкото се смяташе за благоприлично, се беше изтегнала лениво върху възглавничките на един градински шезлонг. Робърт Саксън се беше настанил до нея, а чернокосата му глава грижовно се беше наклонила по посока на Анабел.
Обзета от пристъп на невинна гордост, Никол не можа да не се възхити на поразителната красота на майка си. С огненочервена коса, безупречни черти и котешки, смарагдови очи, Анабел Ашфорд несъмнено беше една от най-красивите жени в Англия.
— О, ето къде си била, скъпа — хладно каза Ейдриън. — Не мислиш ли, че проявяваш неучтивост, като изоставяш гостите си?
Анабел с безразличие повдигна рамене. После протегна ръце към Никол, усмихна се с вълшебната си усмивка и детето нетърпеливо полетя към нея. Не се случваше често мама да проявява любвеобилност. Никол пазеше в душата си тези мигове така, както би пазела съкровище. С глава, положена върху прекрасната гръд на Анабел, Никол стеснително се усмихна на Робърт Саксън.
Като хвърли на съпруга си пресметлив поглед, Анабел измърмори:
— Толкова е топло, Ейдриън, а и ти знаеш, че тези провинциални забави не са ми по вкуса. Ще се върна след минути. Просто се нуждаех от миг спокойствие. Робърт беше така любезен да ми предложи компанията си и да ме отведе настрани от всички тези надути селяндури.
С широко отворени, учудени очи, Никол вдигна поглед към майка си.
— Не ти ли харесва увеселението, мамо? Мисля, че е превъзходно!