Като влязоха в къщата Никол любопитно огледа хладната стая, търсейки нещото, което би могло да бъде изненадата на Алън. Но къщата, с лъснатите си, дървени подове и бели стени, си беше същата.
Марта, облечена в снежнобяла рокля се вдигна от тръстиковия стол и окуражаващо се усмихна на Никол. Идън, здраво стиснал със зъби вечно присъстващата си лула, се засмя.
— Мили боже, девойче, тези двамата ще ти вземат ума с всичките им разкошотии.
Никол изненадано огледа Марта и Алън.
— Ти да млъкнеш! Мис Никол, елате с мен и не му обръщайте внимание — каза стопанката.
Никол се огледа разтревожено. Приличаше на животно, надушило опасност. Алън й се усмихна доста неспокойно и нежно я побутна.
— Върви с Марта, Ник! Тя няма да ти стори нищо лошо.
Марта, която нямаше търпение да се заеме с трансформацията, сграбчи ръката на Никол и я въведе в малка спалня. Като затвори вратата под носовете на развеселените мъже, тя се зае със задачата си.
Никол застана сковано в средата на стаята и впери поглед в медната вана, напълнена с ароматизирана вода. Гледаше я както би гледала скорпион. Върху леглото беше поставена рокля от масленожълт муселин и смаяна все повече и повече тя огледа четките, гребените и бог знае още какви кутийки, наредени на тоалетната масичка. Тя преглътна и отстъпи назад, но Марта й каза ласкаво:
— Хайде, мис Никол, не желаете ли да видите на какво е способна Марта? Това е само за наше собствено удоволствие. Освен това, не желаете ли да се изкъпете в топла, мека дъждовна вода, вместо в противното море?
Никол предпазливо се приближи до ваната и потопи ръка във водата. Наистина беше мека и доста приятна. Тя не искаше да развали изненадата на Алън и Марта и се предаде. Без всякакъв ентусиазъм се остави жената да я настани във ваната. За свое учудване намери банята много приятна. Хареса й лавандуловото ухание на сапуна, който Марта използваше с такова умение. След като банята приключи Никол установи, че й е много приятно. Отпусна се и едва не заспа, докато Марта четкаше и изсушаваше дългите кестеняви коси. Квартеронката вдигна високо на тила блестящите кичури и ги подреди в прическа. След като я напудри обилно, тя подмами Никол да облече ефирна шемизета, преди да навлече през главата й красивата рокля. Роклята беше много модерна, но разбира се Никол не знаеше това. По някаква случайност дрехата бе включена в поръчката на Луис преди няколко месеца.
Леко замаяна Никол се втренчи в собственото си отражение в огледалото. Не можеше да повярва, че това царствено създание беше самата тя. Роклята беше с ниско деколте, оставаше раменете открити и едва прикриваше високата й гръд. Под гърдите й беше вързана зелена, сатенена панделка. Останалата част от роклята падаше на меки дипли чак до краката й — босите й крака. Но тя изобщо не се замисли върху липсата на обувки. Развълнувана като дете, каквото си беше, тя нахълта в стаята, където Алън и Идън, удобно настанени, обсъждаха последните събития от войната на мистър Медисън.
И двамата мъже вдигнаха погледи. Израженията на лицата им бяха доказателство за уменията на Марта. Дори и в най-смелите си сънища Алън не си беше представял Никол толкова красива. Той я гледаше така, като че ли я виждаше за първи път. „Тя е истинска красавица“ — помисли си той. Погледът му обхода блестящите тъмни къдри, преди да се спусне към високото чело и изненадващо черни вежди, засенчени от гъсти ресници. Марта бе сложила дискретен грим върху това възхитително лице и Алън аплодира сръчността й, но в блясъка на топазените очи нямаше нищо изкуствено. Никол затанцува из стаята, после извика:
— Вижте ме! Не съм ли огромна! Мислите ли, че съм хубава? — Сведе поглед и попита закачливо: — Кажи ми, Алън, хубава ли съм като жените при мадам Мария, които вие със Сейбър посещавате?
Тъй като публичният дом на мадам Мария беше добре известен в Ню Орлианс, Алън гледаше навсякъде, но не и в ядосаните очи на Марта. Той с неудобство прочисти гърлото си и я сгълча.
— Ник, ти не трябва да бъдеш сравнявана с тях и освен това младите дами не говорят подобни неща.
— Но аз не съм млада дама и не познавам други жени — призна тя и дяволито добави, — освен Марта.
Алън се разкъсваше между желанието да се разсмее и да й издърпа ушите. Като реши, че забавлението е най-правилният изход той каза:
— Е, да се надяваме, че ще можем да направим нещо за това, че не си млада дама!
Алън видя бунтовническия израз на лицето на Никол, затова вдигна ръка и изкомандва.