— Това ли е всичко, сър? — вдървено попита тя.
— Хм. Предполагам, че засега е достатъчно.
Никол доволна, че ще избяга от все по-обезпокоителното му присъствие, направи няколко крачки, но той продължи да стои на прага. Тя спря съвсем близо до него леко обезпокоена. В златистите очи имаше странен блясък. Не й харесваше начинът, по който я гледаха същите тези очи.
— Мога ли да мина, сър? Или има още нещо, което бихте искали? — попита тя нервно.
Сейбър бавно се изправи. Високата му фигура изпълни входа. Блестящата му, чернокоса глава почти докосваше горната част на дървената рамка на вратата.
— На колко години си, Ник? — безцеремонно попита той.
Топазените очи се разшириха от изненада и тя запелтечи.
— Осем… петнадесет!
През лицето му премина неприятна усмивка.
— Петнадесет, мммм. Не си ли попрестарал за каютен прислужник, а?
Обхваната от моментна изненада Никол разтревожено наблюдаваше как той минава покрай нея и се отправя към подредените върху бюрото му гарафи с напитки. След като си наля доволно голямо количество тъмен ямайски ром той се обърна и полуседнал на бюрото, с дълъг крак, люлеещ се безцелно над пода се втренчи в нея. Тя го погледна и някакъв непознат трепет изпълни цялата й същност. Той беше едно от най-мъжествените същества, които някога бе виждала. И точно сега, с бялата риза, отворена почти до талията, разкриваща мускулестите гърди, със стройните и дълги крака, обути в черни, прилепнали бричове той накара Никол с неудобство да усети присъствието му като мъж — мъж, привличащ по изключителен начин противоположния пол! В мислите й нахлуха спомени за времето, което бе прекарал с други жени. Ядосана на себе си тя го изгледа намръщено.
— Искате да кажете, че повече не се нуждаете от услугите ми, така ли… сър? — запита враждебно.
— Нима съм казал такова нещо? — провлечено изрече той, като неприятната усмивка още веднъж изкриви устните му. После добави стегнато: — Ник, ако се вслушваше в думите ми със същата готовност, с която вършиш всичко, което ти каже Алън, нещата между нас щяха да вървят много по-леко. Но да оставим това, просто отбелязах, че петнадесет години са множко за задълженията, които изпълняваш. Може би трябва да те изпратя при корабния дърводелец или пък вероятно ще те заинтересува работата като помощник на оръдието. Ще ти хареса ли това?
Имаше времена, когато страстно желаеше това, но сега беше ужасена. Не можеше да продължава с маскарада си в близост до екипажа. Още в първия миг, в който нямаше да може да се справи със задача, изискваща единствено мускулите на мъж щеше да бъде разкрита. Уверена, тя войнствено вирна брадичка и каза нахално:
— Това би ми харесало най-много от всичко. Нямам нищо против да се обучавам за помощник при оръдието.
При смелите й думи и предизвикателен тон устните на капитана се стегнаха неодобрително. Като трясна чашата си на масата, той отговори кисело:
— Както и да е, забрави това. След пет години установявам, че съм свикнал с твоята безочлива експедитивност.
Ядосана от факта, че се опитва да я сплаши, тя постави ръце на стройните си бедра и го сряза.
— Вие бяхте този, който започна темата. Аз просто си изпълнявам задълженията!
— Внимавай, Ник — тихо каза той. — Не ме принуждавай да стигам твърде далече и да се отнасям с тебе така, както заслужаваш.
Заплахата, която се криеше в гласа му я накара да дойде на себе си. Тя сведе очи от неговите и каза с безизразно лице.
— Простете, сър. Ако ме извините ще продължа да работя над списъците с товарите.
Списъците, над които работеше си стояха разпръснати върху бюрото. Тя придърпа един тежък дъбов стол и седна сковано да пише. Откри, че са й нужни невероятни усилия да се концентрира, защото Сейбър беше наблизо. Стройната му, мъжествена фигура и силата на дългите му крайници отвличаха вниманието й. С бялото на очите си наблюдаваше как една, загоряла от слънцето ръка безцелно си играе с някаква връв, Страшно много й се прииска той да си тръгне. Знаеше, че я наблюдава, знаеше, че се взира в наведената й глава. Чувстваше го и мускулите на шията й се стягаха. Още по-лошо, когато протегна ръката си за лист хартия забеляза как трепери.
— Отпусни се, Ник. Знаеш, че не хапя. — Той очевидно се забавляваше и Никол заскърца със зъби. После, още веднъж забравила за ролята, която играеше и подведена от пламналата си глава тя му хвърли унищожителен поглед.
Той се усмихна в отговор с подигравателен блясък в златисто-кехлибарените очи.