— Интересуваш ли се от тях, Балард?
Алън се овладя и отговори спокойно:
— Не съвсем. Но те обясняват, защо пощенският кораб се биеше така отчаяно. Само се чудя, защо капитанът не ги е унищожил преди да попаднат във вражески ръце?
Сейбър повдигна рамене.
— Бил е достатъчно глупав да чака до последната минута, преди да се отърве от тях. Заловили го тъкмо, когато се опитвал да ги изхвърли през борда. — С очи, впити в лицето на Алън той добави: — Колко жалко, че не е бил достатъчно бърз.
Алън замълча и Сейбър, очевидно изгубил интерес към него, безцелно запрелиства страниците.
— Хъм, не мога да схвана кой знае колко от това, но съм сигурен, че военните в Ню Орлианс много ще им се зарадват. — После, понеже Алън не понечи да си тръгне, той го погледна многозначително и каза: — Нямаш ли някаква работа на палубата?
Вратът на Алън се оцвети в тъмночервено и без да проговори се завъртя на пети и сковано излезе от стаята. Сейбър продължи да го наблюдава, докато вратата се затвори зад гърба му. След това прехвърли поглед върху лицето на Никол. Изглежда я чакаше да заговори, но тя не можеше да измисли какво да каже.
Водеше борба със себе си. Разкъсваше се между лоялността към Америка и Сейбър и знанието, че тези малки книжки можеха да костват живота на стотици британци. Всичко, което можеше да направи беше да се въздържи да грабне тези документи и да ги изхвърли през най-близкия люк. Вероятно мислите й я бяха издали. Сейбър грубо се изсмя и каза:
— Не бих опитал това, Ник. Ако бях на твое място, щях да се науча да не разкривам това, което чувствам.
Храбро, с очи сражаващи се с неговите, тя каза:
— Боя се, че не ви разбирам, сър. Какво имате предвид?
Като махна пурата, която стискаше със зъби и хвърли книгата обратно в ковчежето, той се изправи. Действието му го постави обезпокояващо близо до Никол. Тя не можа да се удържи и направи крачка назад. Той се премести още по-близо. Всичко, което можеше да направи беше да престане да бяга от него, а имаше усещането, че той се стремеше да я накара да направи точно това. Принуждавайки себе си да остане на мястото си, тя вдигна поглед към него. Устните му, с порочната си извивка, бяха само на инчове от нейните. Погледите им се кръстосаха за момент и тя имаше лудото усещане, че има намерение да я целуне. Беше виждала в очите му пламъчето на желанието, за да не сгреши и можеше да се закълне, че само за миг, само за част от секундата то блесна в зениците му. Но дори и така да беше, бързо бе прикрито. Все по-объркана и по-объркана Никол болезнено преглътна и глупаво повтори:
— Какво имате предвид?
— Мисля, че много добре знаеш, какво имам предвид, Ник. — После буквално я накара да се парализира прокарвайки по лицето й пръст и добави: — Такава нежна кожа за момче, Ник. Чудя се, наистина ли си момче?
Обхваната от страх тя дръпна глава и скоростно се премести. С глух глас, чиято дрезгавост бе засилена от страха, тя каза:
— Не ставайте смешен! Разбира се, че съм момче! Че какво друго бих могъл да бъда? Мисля, че напоследък сте в странно настроение, сър, и бих желал да не изпробвате въздействието на чудатия си хумор върху мен.
— Странен хумор, така ли? Нима? — бавно промълви той. После спокойно взе да я оглежда. Очите му, почиващи върху нея, бяха магнетични и тя трескаво желаеше той да си иде. За момент си помисли, че изнервящите му въпроси ще продължат. Но очите му се преместиха от нея на кодираните книжа. Повдигайки рамене, като че ли се беше отегчил от собствената си игра той тръгна и взе малките книги.
— Мисля, че е най-добре тези неща да бъдат заключени в сейфа. — Той излезе от стаята, отправяйки се към личните си помещения. Изпълнена с объркани чувства, тя го наблюдаваше. Той съхраняваше единствения ключ за сейфа, а размерът му, по-висок от човешки бой и няколко пъти по-тежък, правеше невъзможна кражбата му.
В крайна сметка заключените в сейфа документи не можеха да причинят вреда на никого!
Беше странно, че Никол изпадна в затруднение — много обичаше Съединените щати и все пак, все още се смяташе за англичанка.
Тази нощ, излязла за глътка въздух на палубата на кораба, тя се видя с Алън и му каза, че й се иска книжата да изчезнат. Алън й хвърли странен поглед и попита:
— Не те ли притеснява фактът, че американците ще използват информацията срещу сънародниците ти, че много британски моряци ще умрат в резултат на това?