— Господи — изръмжа той почти развеселен, — това означава ли онова, което си мисля?
Никол преглътна, игнорирайки закачливия му въпрос и гласът й застърга през стиснатите зъби.
— Оставете този сандък на бюрото.
— Разбира се. Както кажеш, скъпи. Наистина се надявам да не си много нервен, Ник. Ще бъде ужасно, ако случайно ми направиш някоя дупка — мърмореше Сейбър, докато следваше инструкциите. След като постави сандъчето на сигурно място върху бюрото, той се облегна на ръба му, кръстосал ръце пред гърди и попита:
— Сега появата на Алън ли чакаме или вършиш това по собствено хрумване?
Думите му я накараха да трепне при споменаването на Алън. Нима се беше досетил за заговора им? Тонът му със сигурност не издаваше безпокойство и Никол беше направо смаяна от отношението му. Беше очаквала ярост, но не и това безразличие.
— Нямаш намерение да отговаряш? Е, това е мъдро. Виждам, че Алън те е обучил по достоен за възхищение начин. — Очите му внезапно изоставиха лицето й и се вдигнаха към точка някъде зад нея. — О, ето го сега и добрият Алън.
Никол с облекчение се завъртя към вратата и в този момент Сейбър я удари. Никол имаше само секунда да разбере, че й беше приложен един от най-старите трикове в света. Ръцете на Сейбър се стегнаха около нея като железни обръчи, раздробяващи ръцете й. Отне й пистолета. Водеше отчаяна борба, но той без усилия овладя мятащото се тяло. Притисна я здраво до гърдите си в болезнена прегръдка-капан.
— Малка глупачка! — издиша той в ухото й. — Наистина ли мислеше, че можеш да избягаш с това?
Прекалено вбесена, за да бъде изплашена Никол отвърна с пламнал от ярост поглед.
— Пусни ме! — изсъска тя. — Остави ме!
Тя продължи да се бори тихо, докато установи, че кехлибарено-златистите очи се впиваха в нея, че устата му бе разтеглена в доволна усмивка и че ръцете му, които уверено я държаха, почти галеха с допира си. Обхваната от внезапно подозрение, тя бързо дръпна глава назад и очите й се разшириха от това, което видя на лицето му.
— Ти знаеш — глухо произнесе тя.
Ако това беше действително тя замаяно го чу да прошепва:
— Разбира се, малка вълшебнице.
Секунда след това устата му покри нейната.
Дъхът му миришеше на цигарен дим, устните му бяха твърди, докато се движеха наполовина дивашки, наполовина нежно върху нейните. Сетивата й се обостриха при докосването му. Тя не беше способна да мисли ясно, докато стоеше скована в прегръдката му. След мига, който й се стори часове, хватката му се отпусна. С подигравателно изражение на лицето той се поинтересува:
— Аз ли съм единственият или Алън е този, с когото поделяш чара си?
Говорейки стегнато, през зъби тя изсъска.
— Защо не го попиташ?
Една гъста, черна вежда се вдигна.
— Възнамерявам да го направя, хитрушо. Възнамерявам да задам на добрия Алън толкова много въпроси!
Вратата зад тях се отвори като по сигнал и в стаята влязоха двама яки моряци, притиснали между себе си разкървавения и раздърпан Алън.
Виждайки Алън Никол понечи да тръгне към него, но ръката на Сейбър я дръпна и я принуди да застане до него.
— Дръж се достойно — заплаши той тихо. — Би ли искала да се присъединиш към него? Убеден съм, че на мъжете много ще им хареса.
Смразена от подтекста в думите му тя остана безмълвна, неспособна да си обясни как се беше провалил планът им, нито пък как Сейбър беше разбрал, че е жена. „Откога е знаел?“ Имаше усещането, че й прилошава. „От началото? Не, със сигурност не. Тогава кога?“ Тя чуваше като в просъница разговора, който се водеше около нея. „Отведете го долу и го оковете. Ще се погрижа за него по-късно“ — бяха думите, които я извадиха от унеса.
— Не! — изкрещя тя и изненадала Сейбър почти успя да се измъкне от здравата му хватка. Ръката му болезнено се стегна около китката й и знаейки, че е безполезно да се освободи от железните мускули, тя злобно издраска с нокти едната страна на обраслото му с брада лице.
Псувайки, Сейбър я пусна само за да улови другата й ръка и като я извъртя, я удари през лицето. Слисана и разтърсена тя изкрещя:
— Ти ме удари, копеле!
Със святкащи и присвити очи Сейбър я сряза тихо:
— И пак ще те ударя, ако повториш този номер!
Без да й обръща внимание, той се озъби на зяпналите в почуда моряци.
— Чухте ме, махнете го от погледа ми! И — добави заплашително — си дръжте езиците зад зъбите.