— Разбира се, че ми харесва, мила! Просто този вид забавление не е така вълнуващо като тези, които посещаваме с баща ти в Лондон. Това е всичко, което имах предвид.
Доволна, Никол остана в прегръдките на майка си, без да има представа каква очарователна гледка бяха те двете. Робърт Саксън беше този, който направи коментара.
— Поздравления, Ашфорд. Вие притежавате такава красива съпруга и, както изглежда, изключително хубаво дете. С тази коса и уста и с тези огромни, топазени очи само след няколко години вашата дъщеря ще има тълпи от обожатели.
Никол се изчерви и извърна глава, въпреки че беше много доволна. Ейдриън хвърли към Саксън не много дружелюбен поглед и отговори уклончиво. Усетила, че разговорът между тримата възрастни се поддържа за пред нея, Никол прегърна още веднъж майка си, изправи се и каза:
— Ако ме извините, ще отида да потърся Джайлз.
— Тичай, сладурче — отговори Ейдриън и Никол тръгна по настланата с плочи пътека към къщата.
Въздухът беше изпълнен с лек аромат на лавандула, смесващ се с тежкия парфюм на розовите храсти. Днешният ден беше толкова специален, че Никол щеше да го запомни завинаги. Първото й празненство с възрастните — с мама, толкова красива и с татко, толкова мъжествен и мил. Беше чудесно. Чудесно беше да живее тук в Ашланд, чудесно беше да има Джайлз за брат и да бъде дъщеря на родителите си. С нарастваща гордост тя се приближи до великолепната къща, която наричаше свой дом. Мислеше си за поколенията Ашфорд, които бяха живели в същата тази къща. Някой ден тя щеше да направи велики неща!
Тя хукна да търси Джайлз и го откри в плевника на конюшнята. Близнаците прекараха няколко минути, гледайки все още несигурните движения на новородената кобилка. Като се изправи на крака и изчисти полепналите по роклята си сламки, Никол каза:
— По-добре да се връщаме, Джайлз. Татко смята, че е невъзпитано от наша страна да изоставим гостите си.
Джайлз се съгласи неохотно и бавно заслиза по стълбата, която водеше към конюшнята. Никол го следваше. Кракът й се подхлъзна и тя залитна. Опита се да се задържи, но не успя. Тялото й полетя надолу, надолу…
Никол отвори очи и трескаво заоглежда стаята. Беше собствената й спалня. Но имаше нещо различно. Мебелите бяха същите, но раклата под прозореца вече не беше натъпкана с играчки и върху стола нямаше рокля. Нещо в душата й също беше по-различно. С болка установи, че отново бе сънувала. Мечтаеше и непрекъснато сънуваше онзи чудесен ден преди година. Мечтаеше за отминалото време. Сънуваше, че Джайлз и мама, и татко са живи.
Тя преглътна напиращите сълзи. Отметна завивките и впери поглед във вратата. Знаеше, че никога повече Джайлз няма да нахълта в стаята й. Никога повече татко нямаше да я нарече „малкото ми момиче“, никога вече мама нямаше да я прегръща. Слаб, болезнен стон се изплъзна от устните й. С несръчни движения, като че ли агонизираше, тя се запрепъва към прозореца, който гледаше към моравата зад къщата — моравата, където само преди година се беше състояло чудесното увеселение. Взирайки се с невиждащи очи през прозореца, тя мрачно си помисли колко бързо се беше променило всичко.
Шест седмици след градинското парти бяха отпътували за Брайтън. Ейдриън беше решил, че морският въздух щеше да бъде чудесна промяна за всички тях. И беше точно така… в началото.
Джайлз и тя обожаваха морето. Много често цялото семейство плаваше в залива на Брайтън, наслаждаваше се на хладния въздух, на вълнуващия се под краката им океан. Ейдриън дори беше купил малка яхта, кръстена на Никол, за нейна неописуема гордост. О, да, наистина бяха чудесни времена… докато настъпи онзи ден.
Денят беше малко мрачен. В залива духаше сковаващ вятър. Някак много набързо Ейдриън и Анабел бяха решили да излязат сами с „Никол“. Анабел беше заявила, че иска да бъде сама със съпруга си. Но Джайлз, в отлично настроение и готов за закачки, беше решил да изненада родителите си, като се промъкне на борда и се скрие в кабината. Планът му беше да разкрие присъствието си едва, след като яхтата се отдалечи достатъчно, за да не могат да го върнат на брега.
Може би, ако Никол не си беше навехнала глезена и ако не й беше забранено да ходи, Джайлз щеше да остане при нея. Ако не беше навехнатият глезен, съществуваше възможност Никол да се присъедини към Джайлз, за да се кикотят на последната си лудория. Но съдбата беше решила друго. Никол остана в лятната им резиденция, за да наблюдава от балкона развитието на събитията. С крак, вдигнат върху купчина меки възглавнички, тя видя как „Никол“ се стрелна от доковете и се плъзна по вълните. С усмивка на лице тя си представи появата на Джайлз на палубата. И тогава усмивката й изчезна. „Никол“, която се носеше от вятъра, внезапно се завъртя и се наклони на една страна. Бялата яхта бе потънала пред ужасения поглед на Никол.