Ако Никол си мислеше, че преди бе тихо, тишината, която настъпи след като двамата мъже, влачейки Алън, излязоха от стаята беше направо буреносна. Никол отказваше да погледне Сейбър и остана с гръб към него, вперила неподвижен поглед в люка. Умът й беше така объркан от случилото се и от това, че Сейбър бе узнал истинския й пол, че за момент се почувства затъпяла и лишена от мисли. Докато се взираше през люка в зелените вълни, които нежно люлееха кораба постепенно я обхвана болезненото чувство, че знае какво ще се случи по-нататък.
Въпреки че беше млада Никол знаеше повече от колкото бе необходимо за животинските нагони, които караха мъжете да полудяват. Знаеше, че Сейбър я желае… тялото му, когато се бяха сборичкали преди това, го беше издало съвсем определено! Дори сега тя си спомняше тази негова топлина. Най-ясно мислите й възпроизведоха натиска на втвърдения символ на мъжка сила, който беше оживял, докато телата им се извиваха заедно.
Тя преглътна с усилие. Гърлото й изведнъж бе пресъхнало.
Оставяйки се на съдбата, тя изпъна елегантните си рамене и бавно си обърна, за да застане лице в лице със Сейбър. Той се беше облегнал на стената близо до входа. Очите му се бяха присвили от тънката струйка дим, която излизаше от пурата му. Косата му се беше разрошила по време на борбата им и върху челото му бяха паднали няколко заблудени кичура. Колкото и да не искаше, срещайки студения му поглед усети, че сърцето й заби по-силно. За да прикрие нервното си състояние ядно вирна брадичка и успя да задържа хладния тон в гласа си.
— Какво възнамеряваш да правиш с нас?
Като се усмихваше неприятно, той каза доста сговорчиво:
— Знаеш, че оплеска цялата работа. Вместо леденото мълчание трябваше да демонстрираш невинност и да настояваш да узнаеш какво е направил добрият Алън. Приемаш разгрома твърде лесно. Разочароваш ме, Ник. Сигурен бях, че ще опиташ нагло да отречеш всичко.
Никол се вкамени от провокиращото му държание и неспособна да се овладее избълва:
— Едва ли щеше да ми помогне това? Ти очевидно знаеше всичко.
— Хмммм, вярно — но никога, малка лисичке, никога не показвай така явно, че си загубила. Можеше да ме убедиш, че не си замесена в заговора на Алън. И ако бяхме запазили предишните си отношения, би могла да помогнеш на съмишленика си. Жалко, че не беше по-хитра.
Никол се въздържаше с невероятни усилия.
Сейбър се усмихна на себе си. Каква твърдоглава, малка лисичка беше тя. И в какво пълно неведение от собствената си красота се намираше. Докато продължаваше да я гледа го обхвана чувство на силно доволство. Повече нямаше да бъде измъчван от мисли за красивото тяло с дълги крайници, спящо недалеч от него и вече нямаше да го преследва споменът за нея, излизаща от водите на Бермудите!
Коя беше тя, не го интересуваше. Още по-малко се интересуваше защо тя се намираше на този кораб под тази дегизировка. Тя беше жена, желана жена, която беше заговорничила срещу него. При тази мисъл очите му се присвиха и погледът му стана твърд, задържал се за един дълъг миг на тъмната й коса, съживена от слънчевата светлина. На жени с червена коса, независимо от оттенъка, не можеше да се вярва. Колко добре беше научил този урок, помисли си с горчивина. Изведнъж лицето на Анабел се появи пред него… Анабел с коси като пламък и зелени очи… Анабел, която беше лъгала и мамила и начертала план за неговото падение, дори след като беше положил в краката й младото си сърце… кучка! Лъжлива, долна кучка!
Никол, все още загледана в пространството, някъде над него, бе започнала да се уморява от тази проклета несигурност. Нямаше намерение да го остави да я провокира или да я уплаши. За нещастие тя не умееше да прикрива чувствата си и войнственото й отношение личеше много ясно.
Изглежда това прогони мрачните спомени на Сейбър и той бавно изрече с нещо като напушващ го смях в гласа.
— Нима възнамеряваш завинаги да стоиш така? Уверявам те, че само след няколко часа ще се отегчиш.
Тя го изгледа със смразяващ поглед.
— Какво друго, по дяволите, би трябвало да правя? — Гласът й беше леден. С удоволствие би запратила нож по главата му.
Той се отблъсна от стената и бавно се придвижи към нея. Повдигайки с един пръст лицето й към своето, той сведе глава закачливо и докосна устните й със своите.
— Звучиш нетърпеливо. Толкова много ли бързаш да се заемеш с новите си задължения? — промълви той почти до устните й. После устните му обходиха бузата й, целунаха леко ухото й и той каза: — Разбира се, ако го желаеш можем да започнем незабавно. Доста време измина откакто напуснахме Бермуда и не мога да мисля за никоя друга, с което да сложа край на принудителното си въздържание.