Той я погледна и като че ли прочел мислите й, ведро каза:
— Сигурен съм, че те впечатлява радостта, с която слугите ми отбелязват моето завръщане.
— Скъпи сър, вашите отношения със слугите ви не са моя работа. Всичко, от което се интересувам в момента са леглото и банята ми — с отегчено равнодушие каза тя.
— Тогава, без съмнение, ще се радваш на услугите на Галина. Докато си тук тя ще бъде твоя камериерка. Уведомявай я за желанията си.
— Точно така ще направя! — сладко измърка Никол.
Сейбър се усмихна, после се отправи по посока на помещението на надзирателя.
Никол обикаляше огромната спалня, в която се намираше и се чудеше как се чувства Сейбър в подобен разкош. Стаята наистина беше великолепна, с разкошни вълнени килими, махагоново легло, покрито със светложълта коприна, малки резбовани масички, пръснати тук-там, няколко стола, поставени близо до камината, а над нея едно величествено, позлатено огледало отразяваше цялата стая.
Тя обърна гръб на камината и се приближи до единия от високите, тесни прозорци. Животът беше дяволски. Спомни си за Алън, за плановете, които крояха, за сделката си със Сейбър. Когато Галина се появи и положи на леглото роба от коприна в тъмнозелено и халат в по-светъл цвят, но не по-малко прозрачен, тя изпита диво желание да хукне навън и да избяга. Единствено мисълта за Алън я накара да се овладее.
Като гладиатор, подготвящ се за арената, тя се остави в ръцете на Галина да я изкъпе и парфюмира с жасминов парфюм. Опитните ръце на момичето я масажираха и я накараха да се отпусне. Чудеше се къде беше изчезнала волята й и желанието да се съпротивлява.
Вцепенението й беше толкова силно, че не успя да я извади от него дори появата на Сейбър. Той беше облечен в халат от тежка коприна с избродирани китайски дракони.
Държейки се така, като че ли беше нещо обичайно да приема джентълмен в стаята си, тя с безразличие наблюдаваше как високият негър сервира достойна за крале вечеря. Никол обаче не хапна нищо, само бързо изпразни чашата с тъмночервено бургундско.
Сейбър, лениво отпуснат след вечеря пушеше пурата си и с усмивка я наблюдаваше, докато тя допиваше втората си чаша вино. Никол погледна Сандърсън, но той, предупреден от решителното поклащане на главата на господаря си, се направи, че не забелязва и бързо отсервира масата. След като остави само гарафа с бренди за Сейбър, Сандерсън излезе от стаята.
Смаяна тя пое дълбоко въздух и каза настоятелно:
— А сега какво?
Сейбър се усмихна лениво, но после, след като загаси наполовина изпушената си цигара, усмивката му изчезна и каза замислено:
— А сега, малка лисичке… ще разберем дали си ми казала истината!
СЕДМА ГЛАВА
Думите му я връхлетяха като леден вятър. Смразена, тя го наблюдаваше с потъмнели от вълнение очи. Той застана до нея за момент и я погледна в лицето. Очите му леко се плъзнаха но възбуденото й лице. Бляскавата, като тъмен огън коса се спускаше над раменете, обрамчваше лицето й и й придаваше вид на някакво горско създание — диво същество, недокоснато от човек. Очите му бавно обходиха тази полуотворена уста, после се спуснаха към нежно изпъкналия бюст, взирайки се като омагьосан в учестеното повдигане и спускане на гръдта под ефирния, зелен воал на дрехата й.
Никол никога не беше усещала тялото си така чувствително, но не беше и носила такова прозрачно подобие на дреха. Имаше чувството, че това се случва с някой друг. Дори, когато той я притегли в прегръдките си усещането продължи. Не нея целуваше той с горещи и страстни устни. Не нея, а някое друго момиче притискаше той до високото си, мускулесто тяло. Тя, Никол беше само страничен наблюдател.
Сейбър, усетил липсата на отговор от нейна страна, вдигна устни от нея. Тя беше така далечна. Той я огледа подозрително с присвити очи. Може би беше, както твърдеше, девствена. Той се съмняваше. И понеже смяташе, че се опитва да го подведе, не губи много време с прелюдии. Сграбчи деколтето на дрехата й и я смъкна само с едно движение.
Никол остана гола и неподвижна пред него. Стройното й тяло се къпеше в светлината на свещите. Впил поглед в елегантната й красота — висока гръд с нежни, коралови връхчета, тесен гръден кош, разположен над тънка талия, плосък стомах и тъмен, красив триъгълник между дългите й крака. Сейбър остана без дъх. Желанието му експлодира като изригващ вулкан. Грабна я на ръце и я отнесе до леглото.